3 Ιανουαρίου 1990: Όπως είδαμε στο Χρονολόγιο 1989 (βλ. 14 Δεκέμβρη) στην συνάντηση ανάμεσα  στους εκπροσώπους του Βουλγάρικου Κομμουνιστικού Κόμματος – ΒΚΚ και της Ένωσης Δημοκρατικών Δυνάμεων – ΕΔΔ (Съюз на демократичните сили – СДС) επιλέχτηκε ως τρόπος διαβουλεύσεων η μέθοδος της στρογγυλής τραπέζης και αποφασίστηκε ότι αυτή θα ξεκινήσει τις εργασίες της στις αρχές του νέου έτους. Το μοντέλο της στρογγυλής τραπέζης που έχει τις ρίζες του στον «Αρθουριανό κύκλο» είχε χρησιμοποιηθεί αρχικά στην Πολωνία, στις αρχές του 1989, αλλά αργότερα, στα τέλη του ίδιου έτους και στην Ουγγαρία και Τσεχοσλοβακία. Ο μιμητισμός είναι διαχρονικά ένα «δυνατό χαρτί» του βουλγάρικου πολιτικού προσωπικού. 

Στη Σόφια, στο κτίριο της Εθνοσυνέλευσης, στην «Δυτική» αίθουσα ξεκινούν στις 11:40 διερευνητικές διαβουλεύσεις μεταξύ των εκπροσώπων της αντιπολίτευσης που εμφανίζονται συνασπισμένοι στην ΕΔΔ και της ηγεσίας του ΒΚΚ και του δορυφόρου του στην εξουσία, της Βουλγάρικης Αγροτικής Λαϊκής Ένωσης – ΒΑΛΕ (Български земеделски народен съюз – БЗНС),  με σκοπό να καθοριστούν τα θέματα, οι συμμετέχοντες, ο τρόπος και ο χρόνος  λειτουργίας της στρογγυλής τραπέζης.

Πριν ξεκινήσει η πρώτη συνάντηση των προκαταρκτικών διαβουλεύσεων με την ΕΔΔ, το ΒΚΚ έχει οργανώσει για τις 9:30 στην ίδια αίθουσα της Βουλής μία συνάντηση που την ονομάζει: «Διαβουλεύσεις με τις διοικήσεις των κοινωνικών οργανώσεων, καλλιτεχνικών και άλλων ενώσεων σχετικά με τα ζητήματα της στρογγυλής τραπέζης». Το ΒΚΚ επιδιώκει να υποβαθμίσει την σημασία των διαπραγματεύσεων με την εκκολαπτόμενη αντιπολίτευση σκηνοθετώντας μια παράλληλη διαδικασία έναρξης ενός δεύτερου φόρουμ «στρογγυλής τραπέζης», αλλά με διαφορετική σύνθεση. Σε αυτό θα συμμετέχουν καθεστωτικές επαγγελματικές, συνδικαλιστικές κοινωνικές οργανώσεις, παραφυάδες του σοσιαλιστικού συστήματος, όπως: Федерация на научно-техническите дружества, Съюз на артистите, Съюз на архитектите, Отечествен фронт (ОФ),  Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС), Български професионален съюз, κ.ά. Περίπου 20 οργανώσεις λοιπόν καλούνταν σε συζήτηση στρογγυλής τραπέζης με τα κόμματα που μετέχουν στην κυβέρνηση: ΒΚΚ και ΒΑΛΕ. Σκοπός είναι σε ένα δεύτερο στάδιο αυτές οι οργανώσεις να περάσουν ως ισότιμοι συνομιλητές στο δεύτερο και ουσιαστικό πάνελ διαπραγματεύσεων στην στρογγυλή τράπεζα που μετέχει και η συνασπισμένη αντιπολίτευση της ΕΔΔ. Έτσι θα έχουμε πολυμερή διάλογο και συζήτηση και όχι διαπραγματεύσεις ανάμεσα σε δύο αντίπαλα στρατόπεδα.

Η συζήτηση του Κόμματος με τον εαυτό του, γιατί περί τούτου πρόκειται στην ουσία, ξεκίνησε στην αρχή με την τοποθέτηση του προεδρεύοντος Андрей Карлов Луканов ως εξής: «…обстоятелствата наложиха да се провеждат две огледално подобни “кръгли маси”. Според нас това означава, че ще имаме възможност да говорим за действително общонационален консенсус тогава, когато всички участници в двете “кръгли маси” или по-голямата част от тях се обединят около едни и същи идеи и предложения. Трудно е да се каже как точно ще стане. Предлагаме да започне диалогът и на едната, и на другата “кръгла маса”. При формиране на по-конкретни и определени идеи да мислим заедно как, в каква форма да реализираме общонационалния консенсус.». (βλ. τα πρακτικά της συνάντησης στο: http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/0301oborg/1.html). Στο δεύτερο μέρος της συνάντησης (ξεκίνησε στις 15:00)  με αυτή την σύνθεση και αφού είχε μεσολαβήσει το πρώτο μέρος της συνάντησης με την ΕΔΔ (ξεκίνησε στις 11:40), ο Луканов κλείνοντας την συνάντηση καταλήγει: «…аз разбирам, че болшинството от организациите, които участвуват в тази консултация, първо, поддържат идеята за една единна  “кръгла маса”. Трябва да кажа, че това е въпрос, който ще предизвика допълнителни усложнения. Но щом като такова е болшинството от становищата, Сашо, (απευθύνεται προς τον Александър Лилов, σημ. δική μου) аз смятам, че с другата част от “кръглата маса” трябва да разговаряме и да съобщим това становище. Тъй като не може да става и дума да се пренебрегне гласът на повече от 20 влиятелни национални организации, които са представени тук,…).(βλ. τα πρακτικά της συνάντησης στο: http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/0301oborg/15.html). Η ΕΔΔ δεν θα μπορούσε να πέσει στην παγίδα του ΒΚΚ, μιας και είχε σύμβουλους τα έμπειρα στελέχη της πολωνικής «Αλληλεγγύης» όπως τον Μαριάν Ορλικόφσκι. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2009/10/16/801034_prekrasen_den_za_bulgarskata_demokraciia/

Στην πρώτη συνάντηση μεταξύ των εκπροσώπων της αντιπολίτευσης που εμφανίζονται συνασπισμένοι στην ΕΔΔ και της ηγεσίας του ΒΚΚ τέθηκε αμέσως από τον  Луканов το θέμα: «….Днес сутринта в този състав участвахме в една среща с повече от 20 български обществени организации – Отечествен фронт, профсъюзи, Комсомол, професионално творчески съюзи, съюза на научните дружества и други. На тази среща редица участници повдигнаха въпрос, който помолиха да доведем до вашето знание и да се съветваме по-нататък. Според тях, независимо от това какви позиции по основни проблеми на националната политика, на националния обществен или социално-икономически живот заема една или друга организация, дотолкова доколкото тя реално представлява част от българското обществено мнение, доколкото зад нея стоят хора повече или по-малко, в някои случаи те са милиони, би трябвало да бъде участник в националния консенсус… При сегашните обстоятелства се наложи да водим паралелни срещи. Среща с обществени структури и организации в този състав и отделни срещи с тази група обществени движения и организации…» (Το πρωτόκολλο από τα πρακτικά της πρώτης συνάντησης μπορείτε να διαβάσετε εδώ: http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/0301sds/1.html)

Όταν πήρε τον λόγο ο Желю Желев αμέσως ξεκαθάρισε ότι: «Нашата делегация, делегацията на Съюза на демократичните сили се отнася с изключителна сериозност към настоящата “кръгла маса” и към преговорите, които ще се водят на нея…. на “кръглата маса” не могат да присъствуват други страни – трета, четвърта, пета и т.н. това за нас няма да бъде “кръгла маса” и не бихме желали да участвуваме на такава “кръгла маса”, на която няма да могат да се решават въпроси. Не става дума за обсъжданията. Обсъжданията могат да се правят на всякаква “кръгла маса” и ние ги приветствуваме… Ние нямаме нищо против от другата страна да присъствуват и Комсомолът, и Отечественият фронт, и Профсъюзите, но като друга страна, защото те са структури, които са зависими от официалните власти.». (βλ. στα ίδια πρακτικά).

Στην απογευματινή συνεδρίαση (17:30) ξανατέθηκε από τον Луканов το θέμα της συμμετοχής και των άλλων οργανώσεων στις εργασίες αυτής της στρογγυλής τραπέζης για να πάρει την απάντηση από τον  Желев: «…Но вижте, по този начин се размиват всякакви граници. Утре Ловно-рибарският съюз ще поиска да дойде и да преговаря и всяка друга организация, Съюзът на писателите може да дойде да поиска да преговаря, може Съюзът на музикантите до поиска да преговаря. Това вече не е “кръгла маса”. Аз разбирам, ако това е някакъв форум, където всички различни организации, образования, съюзи да изложат своите концепции, виждания под формата на една обмяна на мнения, но когато става дума за “кръгла маса” аз това нещо не го виждам и лично аз – не знам какво мислят колегите – не съм склонен да се съглася на такъв начин на процедиране. Аз държа на становището, което беше изложено сутринта, защото какви решения могат да се вземат тогава?…». Ο Петко Симеонов στην δική του παρέμβαση συμπλήρωσε στα επιχειρήματα του Желев: «…тези организации – се ръководят от хора, които са номенклатурни кадри на Централния комитет. Кръстю Петков, който най-бързо и най-далеч отиде в разграничаването на професионалните съюзи и оттам номенклатурен кадър на Централния комитет. Сега излиза така, че Централния комитет събира своите хора, изпратени да работят в различни обществени организации, около една “кръгла маса” и редом с тях поставя и Съюза на демократичните сили…». (Το πρωτόκολλο από τα πρακτικά της απογευματινής συνάντησης μπορείτε να διαβάσετε εδώ: http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/0301sds/6.html)

4 Ιανουαρίου 1990: Στην αίθουσα № 6  του Национален дворец на културата (НДК), συνεχίζονται  στις 15:00, οι διερευνητικές διαβουλεύσεις μεταξύ των εκπροσώπων της αντιπολίτευσης – ΕΔΔ και της ηγεσίας του ΒΚΚ με σκοπό να καθοριστούν διαδικαστικά θέματα, όπως ο αριθμός των εκπροσώπων που θα συμμετέχουν από κάθε πλευρά, ο τρόπος και ο χρόνος  λειτουργίας της στρογγυλής τράπεζας, ο τρόπος ψηφοφορίας και δημοσιοποίησης των αποφάσεων κ.ά.  (Το πρωτόκολλο από τα πρακτικά της συνάντησης μπορείτε να διαβάσετε εδώ: http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/0401/1.html

     –   Σε κάποιο διαμέρισμα στην Βάρνα 33 αντιπρόσωποι από διάφορα μέρη της Βουλγαρίας ιδρύουν το «Κίνημα για Δικαιώματα και Ελευθερίες» – ΚΔΕ (Движението за права и свободи – ДПС) και εκλέγουν για πρόεδρο τον Ахмед Демир Доган. Είχε μόλις αποφυλακιστεί με την ανακήρυξη της γενικής αμνηστίας που δόθηκε μετά την κατάργηση ορισμένων άρθρων του Ποινικού Κώδικα που σχετίζονταν με τον ορισμό του νομικού πλαισίου της αντικρατικής δραστηριότητας και προπαγάνδας. Ο Доган θα παραμείνει σε αυτή την θέση τυπικά μέχρι το 2013, και έκτοτε θα έχει τον τίτλο του επίτιμου προέδρου. Βέβαια όλοι γνωρίζουν ότι ακόμη και σήμερα ο Доган είναι το πραγματικό αφεντικό του κόμματός του. Επίσης όλοι γνωρίζουν πλέον ότι ο Доган ήταν ήδη από το 1974, όταν υπηρετούσε την στρατιωτική του θητεία, πράκτορας της Κρατικής Ασφάλειας (Τρίτη Διεύθυνση – Στρατιωτική αντικατασκοπεία) με το τότε όνομά του Ахмед Исмаилов Ахмедов και το ψευδώνυμο „АНГЕЛОВ”.  Το 1976 περνά στην Περιφερειακή Διεύθυνση Κρατικής Ασφάλειας – Βάρνας με το ψευδώνυμο „СЕРГЕЙ” και το 1979 πλέον στην Πρώτη Διεύθυνση (το 1990 θα ονομαστεί Εθνική Υπηρεσία Πληροφοριών) με το ψευδώνυμο „САВА”. Όταν το 1985 επιβάλλεται η αλλαγή των ονομάτων  (Възродителен процес) ο Ахмед Исмаилов Ахмедов, παίρνει το όνομα Меди Доганов Доганов. Το 1986 συλλαμβάνεται με την κατηγορία της συμμετοχής του στο παράνομο Εθνικό Απελευθερωτικό Κίνημα των Τούρκων στην Βουλγαρία και καταδικάζεται σε 10ετή κάθειρξη. Σύμφωνα με τον Радослав Райков, υψηλόβαθμο στέλεχος τότε της Κρατικής Ασφάλειας, ο Доганов εισχώρησε στην οργάνωση και αργότερα καταδικάστηκε μαζί με άλλους ηγέτες της, προκειμένου να δημιουργηθεί ο μύθος του αντιφρονούντα με σκοπό μελλοντικά να χρησιμοποιηθεί από τις μυστικές υπηρεσίες στην Τουρκία. Όταν αυτή του η αποστολή δεν μπόρεσε να εκτελεστεί λόγω των γεγονότων της 10^ης Νοέμβρη, ο πράκτορας Σάβα, ανέλαβε να φέρει εις πέρας μία άλλη αποστολή, να ηγηθεί των αντιπολιτευτικών διαθέσεων των Τούρκων στην Βουλγαρία. (βλ. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1997/10/25/241351_dogan_-_pet_godini_po-rano/. Όταν γίνεται η επιστροφή των τουρκικών και αραβικών ονομάτων, ο ίδιος επιλέγει να πάρει ένα νέο όνομα – Ахмед Демир Доган, αυτό με το οποίο θα συστηθεί στους οπαδούς του και θα εξελιχθεί σε κεντρικό παίχτη της μεταβατικής περιόδου.

Από τον φάκελο του Ахмед Демир Доган, πηγή: http://agentibg.com/index.php/bg/a-bg/127-2014-03-08-09-27-14

5 Ιανουαρίου 1990: Με απόφαση του υπουργού Εσωτερικών Атанас Семерджиев, που μόλις πριν μία βδομάδα (27 Δεκεμβρίου 1989) είχε αναλάβει τα καθήκοντα του, ανακοινώνεται η διάλυση της Στ’ Διεύθυνσης της Κρατικής Ασφάλειας (Шесто управление на Държавна сигурност). Έτσι μπαίνει σε πρακτική εφαρμογή η οδηγία του ΒΚΚ, όπως είχε διατυπωθεί στις 25 Νοεμβρίου 1989, από τον Μλαντένοφ. Όπως αναφέρω στο ημερολόγιο του 1989,  δεκαπέντε μέρες μετά την πτώση του Ζίβκοφ, σε μυστική συνάντηση της ηγεσίας του υπουργείου Εσωτερικών (МВР) και της Κρατικής Ασφάλειας (ДС) ο Μλαντένοφ πρότεινε δημόσια να ανακοινωθεί ότι η Στ’ Διεύθυνση της Κρατικής Ασφάλειας καταργείται. Βέβαια έσπευσε να καθησυχάσει τους αξιωματικούς της, ότι θα απορροφηθούν στις νέες υπηρεσίες ασφαλείας που θα δημιουργηθούν. Έτσι και έγινε, ένα μέρος του επιχειρησιακού προσωπικού της Στ’ Διεύθυνσης μεταφέρθηκε στην Εθνική Υπηρεσία Προστασίας του Συντάγματος (Αντικατασκοπεία) και ένα άλλο στο νεοσυσταθέν Κεντρικό Γραφείο για την Καταπολέμηση του Οργανωμένου Εγκλήματος στο υπουργείο Εσωτερικών.

15 Ιανουαρίου 1990: Η Εθνοσυνέλευση καταργεί τις παραγράφους 2 και 3 του Πρώτου άρθρου του Συντάγματος του 1971, που αναφέρονται στον καθοδηγητικό ρόλο του Βουλγάρικου κομμουνιστικού κόμματος:

«Άρθρο 1

 (1) Η Λαϊκή Δημοκρατία της Βουλγαρίας είναι σοσιαλιστικό κράτος των εργαζομένων από την πόλη και το χωριό με επικεφαλής την Εργατική τάξη.

(2) Καθοδηγητική δύναμη στην κοινωνία και το κράτος είναι το Βουλγάρικο κομμουνιστικό κόμμα. (Καταργείται Φ.Ε.Κ №6/19.01.1990)

(3) Το Βουλγάρικο κομμουνιστικό κόμμα καθοδηγεί την οικοδόμηση της αναπτυγμένης σοσιαλιστικής κοινωνίας στην Λαϊκή Δημοκρατία της Βουλγαρίας σε στενή αδελφική συνεργασία με της Βουλγάρικη αγροτική λαϊκή ένωση. (Καταργείται Φ.Ε.Κ №6/19.01.1990)»

Πηγή: https://bg.wikisource.org/wiki/_(1971)

16 Ιανουαρίου 1990: Στις 14:30, στο κτίριο της Εθνοσυνέλευσης, στην «Δυτική» αίθουσα, ξεκινούν οι εργασίες της στρογγυλής τραπέζης που εκ των υστέρων θα οριστούν ως “προκαταρκτικές διαβουλεύσεις” μιας και η συζήτηση αναλώθηκε σε τρία θέματα που η ΕΔΔ είχε θέσει ως προϋπόθεση να έχουν δρομολογηθεί προτού προχωρήσουν στις ουσιαστικές διαπραγματεύσεις: α) το θέμα της αδειοδότησης και της προμήθειας με χαρτί για την έκδοση καθημερινής εφημερίδας της ΕΔΔ, β) η παραχώρηση κτιρίου στο οποίο να στεγαστεί η ΕΔΔ, γ) η εξασφάλιση της πρόσβασης της ΕΔΔ σε ραδιοφωνικό και τηλεοπτικό χρόνο. (Το πρωτόκολλο από τα πρακτικά της συνάντησης μπορείτε να διαβάσετε εδώ: http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/1601/1.html

18 Ιανουαρίου 1990: Στις 10:00, στην αίθουσα № 6  του Национален дворец на културата (НДК) που θα γίνει πλέον ο μόνιμος τόπος των εργασιών της στρογγυλής τραπέζης, συνεχίζονται οι προκαταρκτικές διαβουλεύσεις για να εξευρεθεί λύση στις τρεις προϋποθέσεις που έχει θέσει η ΕΔΔ. Στις 11:55 η συνεδρίαση διακόπτεται με τα μέρη να συμφωνούν ότι η επόμενη συνεδρίαση της στρογγυλής τραπέζης θα είναι και η πρώτη σε μορφή ολομέλειας στην οποία θα ξεκινήσουν και οι ουσιαστικές διαπραγματεύσεις. (Το πρωτόκολλο από τα πρακτικά της συνάντησης μπορείται να διαβάσετε εδώ:  http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/1801/1a.html)

   – Στις 14:30 ξεκινούν οι εργασίες της δεύτερης στρογγυλής τραπέζης, ανάμεσα στο ΒΚΚ και στο ΒΑΛΕ και των καθεστωτικών επαγγελματικών, συνδικαλιστικών κοινωνικών οργανώσεων. Μιας και το τέχνασμα του ΒΚΚ να φανούν αυτές οι οργανώσεις ως ένα τρίτο σύνολο που θα μπορούσε να έχει ξεχωριστή θέση στις διαβουλεύσεις της άλλης στρογγυλής τραπέζης, γίνεται αποδεκτή η πρόταση του Προέδρου της Βουλγάρικης Ακαδημίας Επιστημών, ακαδημαϊκού Благовест Сендов, αυτές οι οργανώσεις να μετέχουν στις εργασίες της άλλης στρογγυλής τραπέζης στην σύνθεση των κομμάτων εξουσίας.

   –  Εκδίδετε διαταγή σύλληψης του Ζίβκοφ με την κατηγορία “злоупотреба с власт и служебно положение”. Σύμφωνα με τα λεγόμενα του βασικού ανακριτή του Свилен Личев: „ Престоят на бившия Първи беше засекретен на 18-ия етаж на Военна болница. За него знаеха само двама-трима доктори, а беше отцепено почти половината отделение. Невероятното е, че след „ареста” му във Военна болница в Живков се влюбиха всички около него – охраната, т.е. цивилните момчета на ген. Джендов, последният шеф на УБО и първият трансформирал го в НСО, медицинският персонал, състоящ се от лекар и медицинска сестра, които се сменяха на всеки 24 часа. В отцепения район на 18-ия етаж на ВМИ Живков разполагаше със спалня, хол, трапезария, баня с тоалетна плюс специална стая за….разпити. В нея Тато беседваше с „великолепната седморка” елитни прокурори от Главна прокуратура, като всеки водеше разпити по своето си направление – „голямата екскурзия”, незаконното раздаване на апартаменти, „лагерите на смъртта”, отпускането на несъбираемите кредити и помощи на развиващите се страни и комунистическите държави, делото „Фонд Москва” за подпомагане на международното комунистическо движение и т.н.” (βλ. Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/todor-zhivkov-karal-aresta-vv-voenna-bolnitsa_news463583.html).

22 Ιανουαρίου 1990: Στις 18:05 ξεκινά τις εργασίες της, η πρώτη σύνοδος ολομέλειας  της εθνικής –  όπως θα ονομαστεί –  στρογγυλής τραπέζης. Για την προετοιμασία των κειμένων που θα εξετάζει η ολομέλεια, από εδώ και στο εξής, δημιουργείται η «Ομάδα επαφών» και η «Γραμματεία» με πρόεδρο τον Гиньо Ганев. Εξειδικευμένη προεργασία κάθε ζητήματος που φτάνει στην Ομάδα επαφών γίνεται  από τις «Ομάδες εμπειρογνωμόνων». Πρώτο θέμα διαβούλευσης είναι το πολιτικό σύστημα. Ο Λουκάνοφ θα συνοψίσει τα θέματα που θα εξεταστούν στην πρώτη σύνοδο:

 „ Този раздел, озаглавен “Политическа система”, съдържа следните проблеми:

1. Основни принципи на демократическия политически живот в Народна република България. Демонтиране и разграждане на тоталитарната бюрократична политическа система. Взаимоотношения между звената на политическата система.
2. Изискване към закона /законите/ за партиите, политическите и обществените организации и движения. Условия за недопускане на възможности за монополизиране на властта от една партия или обществена сила. Ограничения за образуване на противоконституционни партии и за противозаконна дейност.
3. Деполитизация на определени структури на обществения живот – армията, милицията, прокуратурата, образованието и възпитанието на подрастващото поколение и др. Законодателно регулиране на равноправно участие на политическите и обществените партии и организации в дейността на телевизията и радиото.
4. Разделение на властите. Функциониране на структурите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Това е проектът за дневен ред в раздела за политическата система“.

Η συζήτηση ξεκινά με τις εισηγήσεις της ΕΔΔ από τους Желю Желев, Петър Берон και Петко Симеонов. (Βλ.: http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/2201/3.html).

23 Ιανουαρίου 1990: Στις 10:44 συνεχίζει τις εργασίες της, η πρώτη σύνοδος ολομέλειας  της εθνικής στρογγυλής τραπέζης. Μετά την παρουσίαση των συνθέσεων των δύο μερών (βλ. πίνακες) ακολουθούν οι εισηγήσεις του ΒΚΚ από τον Андрей Луканов και της ΒΑΛΕ από την  Светла Даскалова. Στην συνέχεια το λόγο παίρνουν, συνήθως εναλλάξ, εκπρόσωποι των δύο μερών.

Είναι χαρακτηριστικό ότι στις πρώτες συνεδριάσεις της στρογγυλής τραπέζης στα πρακτικά διαβάζουμε ότι ο ένας απευθυνόταν στον άλλον με την ευγενική προσφώνηση «σύντροφε/συντρόφισσα». Εξαίρεση αποτελούν οι К. Тренчев, П. Дертлиев, Елка Константинова, Л. Собаджиев και ο ιερομόναχος Христофор Събев που από την αρχή χρησιμοποιούν στις προσφωνήσεις τους το κύριος/κυρία». Μετά τις 23 Ιανουαρίου 1990, οι περισσότεροι υιοθετούν το παράδειγμά τους.

Την ίδια μέρα και ενώ ακόμα δεν έχει λυθεί το θέμα με την αδειοδότηση της έκδοσης καθημερινής εφημερίδας της ΕΔΔ, μετά από πρωτοβουλία του Александър Йорданов, η ΕΔΔ εκδίδει το πρώτο από τα δύο δελτία  της που θα το ονομάσει: Στρογγυλή τράπεζα. Στο τεύχος αυτό (№ 0), δημοσιεύεται για πρώτη φορά από το πρωτόκολλο των πρακτικών των διερευνητικών διαβουλεύσεων της στρογγυλής τραπέζης της 3^ης Ιανουαρίου, η τοποθέτηση των Желев και Берон, σχετικά με την αναγκαιότητα της εθνικής στρογγυλής τραπέζης. Επίσης εδώ ανακοινώνεται και η σύνθεση των οργανώσεων, κομμάτων και προσώπων που θα μετέχουν από την πλευρά της ΕΔΔ στις διαπραγματεύσεις.

29 Ιανουαρίου 1990: Στις 10:00, η πρώτη σύνοδος ολομέλειας  της εθνικής στρογγυλής τραπέζης συνεχίζει τις εργασίες της. (βλ. http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/2901/1.htm).

   –  Ο υπουργός Εσωτερικών Атанас Семерджиев, επικυρώνει την απόφαση № IV-68, του αναπληρωτή υπουργού του Стоян Савов που έφερε τον χαρακτηρισμό της ανώτατης βαθμίδας προστασίας απόρρητων πληροφοριών „строго секретна с особена важност“, και αφορούσε την καταστροφή  τους επόμενους μήνες, μέχρι τις εκλογές του Ιουνίου, 134 102 φακέλων (40,3%) από το σύνολο των 331 995 φακέλων της Κρατικής Ασφάλειας (εκτός της Πρώτης Διεύθυνσης). Την επιχείρηση καθοδηγεί η προϊστάμενη του Τρίτου τμήματος „Картотека и архив“, στρατηγός   Нанка Серкеджиева. Το κεντρικό αρχείο βρισκόταν στο κτίριο του υπουργείου  στην οδό „Шести септември” 29, στη Σόφια, ενώ μετά το 1985 αρχεία φακέλων βρίσκονταν και στις περιφερειακές διευθύνσεις του υπουργείου Εσωτερικών. Η Πρώτη Διεύθυνση (Κατασκοπεία) της Κρατικής Ασφάλειας,  διέθετε ξεχωριστό αρχείο με διαφορετικό πρωτόκολλο φύλαξης, το οποίο βρίσκονταν στην οδό „Хайдушка поляна” 12, στην περιοχή „Красно село” Σόφιας. Αυτό το αρχείο εκκαθαρίστηκε νωρίτερα. Στα τέλη του Δεκέμβρη του 1989 και αφού έγινε επιλογή των αρχείων που έπρεπε να καταστραφούν φορτώθηκαν σε φορτηγά και μεταφέρθηκαν για καύση στους φούρνους του μεταλλουργικού εργοστασίου „Ленин” (σημερινού „Стомана”) στο Перник. Οι προβληματικοί φάκελοι καταστράφηκαν, οι φάκελοι των ανθρώπων που θα επάνδρωναν την αντιπολίτευση κρατήθηκαν για να χρησιμοποιηθούν, άρα όλα ήταν έτοιμα την επόμενη μέρα να ξεκινήσει το συνέδριο του Κόμματος (βλ. http://desebg.com/2011-01-12-14-11-34/57-2011-01-30-00-18-42).

Πηγή: http://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-19-08-19-22/2014-02-19-08-20-26

Πηγή: http://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-20-15-47-15

30 Ιανουαρίου – 2 Φεβρουαρίου: Συνέρχεται το 14^ο έκτακτο Συνέδριο του ΒΚΚ. Σε αυτό παίρνουν μέρος 2 804 σύνεδροι οι οποίοι εγκρίνουν τρία βασικά κείμενα: το Μανιφέστο του Δημοκρατικού Σοσιαλισμού στη Βουλγαρία, την Πολιτική Διακήρυξη και το Καταστατικό του κόμματος. Με βάση το  νέο καταστατικό τα όργανα του κόμματος είναι το Συνέδριο, το Ανώτατο κομματικό συμβούλιο – ΑΚΣ (153 μέλη), η Κεντρική επιτροπή κομματικής δεοντολογίας – ΚΕΚΔ (31 μέλη) και η Κεντρική επιτροπή οικονομικού ελέγχου – ΚΕΟΕ (51 μέλη). Πρόεδρος του ΑΚΣ εκλέγεται ο Александър Лилов, με δύο αντιπροέδρους τον Александър Стрезов και τον Георги Пирински και γραμματέα τον  Румен Сербезов. Εκτός από τους παραπάνω, μέλη του 19μελούς Προεδρείου είναι οι: Андрей Луканов, Васил Стоянов, Добри Джуров, Иван Станев, Йордан Радичков, Надя Аспарухова, Ненко Темелков,  Петър Младенов,  Петър – Емил Митев, Петя Йорданова,  Стоянка Кръстенова, Филип Боков, Чавдар Кюранов, ο πρόεδρος της ΚΕΚΔ Йордан Захариев και ο πρόεδρος της ΚΕΟΕ Горан Нинов.

1 Φεβρουαρίου 1990:  Ο Георги Атанасов παραιτείται από πρωθυπουργός. Είχε διοριστεί στην θέση αυτή το 1986, αντικαθιστώντας τον Гриша Филипов.

3 Φεβρουαρίου 1990:  Η Βουλή κάνει δεχτεί την παραίτηση του Георги Атанасов και εκλέγει για πρωθυπουργό τον Андрей Луканов.

5 Φεβρουαρίου 1990: Με Διάταγμα του Προέδρου του Κρατικού Συμβουλίου Петър Младенов, δημιουργείται η Εθνική Υπηρεσία Πληροφοριών, στην θέση της Πρώτης Διεύθυνσης Κρατικής Ασφάλειας.

6 Φεβρουαρίου 1990: Στις 10:05, ξεκινά η τέταρτη συνεδρίαση της πρώτης συνόδου της ολομέλειας  της στρογγυλής τραπέζης. Στη αρχή ανακοινώνεται από τον ίδιο τον Луканов, ότι λόγο της ανάληψης των καθηκόντων του πρωθυπουργικού θώκου, αποχωρεί από την σύνθεση του ΒΚΚ στην στρογγυλή τράπεζα και γνωστοποιεί στο σώμα ότι η επιλογή του κόμματος για τη θέση του  είναι ο Георги Пирински. Στην συνέχεια και μέχρι το τέλος της συνεδρίασης ακολουθεί η «ακρόαση» του υπουργού Εσωτερικών Атанас Семерджиев, έπειτα από αίτημα της ΕΔΔ, να δώσει πληροφορίες σχετικά με την κατάσταση στο Υπουργείο του και την διαδικασία αναδιάρθρωσης του. Ο στρατηγός  Семерджиев είναι ο μακροβιότερος Αρχηγός των Ενόπλων Δυνάμεων της Βουλγαρίας (1962 – 1989), ο οποίος διετέλεσε ταυτόχρονα και για το ίδιο χρονικό διάστημα και αναπληρωτής υπουργός Άμυνας. Όπως είδαμε λίγες μέρες πριν είχε δώσει εντολή για την καταστροφή μέρους των αρχείων της Κρατικής Ασφάλειας. Στο τέλος της ακρόασης του δέχεται, μετά από απαίτηση της ΕΔΔ, να υπογράψει δήλωση σύμφωνα με την οποία οι υπηρεσίες και τα όργανα του υπουργείου Εσωτερικών δεν έκαναν, δεν κάνουν, ούτε θα κάνουν παρακολούθηση και καταγραφή οποιασδήποτε πληροφορίας από τα κεντρικά κτίρια που στεγάζονται η ΕΔΔ και το ΒΚΚ.

 („ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: И накрая една декларация до генерал Семерджиев, която ще искаме да бъде подписана от него. “Долуподписаният министър на вътрешните работи, генерал Атанас Семерджиев, декларирам, че служби и органи на МВР не са извършвали, не извършват и няма да извършват подслушване и запис на каквато и да е информация в сградите на ул.”Раковски” 134 и на бул. “Дондуков” 39.” Πηγή: http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/0602/16.htm).

8 Φεβρουαρίου 1990:  Με τα Διατάγματα № 161, № 217 και № 218  του Κρατικού Συμβουλίου και με την έγκριση της Βουλής, συστήνεται και τυπικά για πρώτη φορά, μονοκομματική κυβέρνηση του ΒΚΚ με πρωθυπουργό τον Андрей Луканов. Η ΒΑΛΕ αρνήθηκε να συμμετάσχει στην κυβέρνηση, χωρίς και την συμμετοχή της αντιπολίτευσης (ΕΔΔ). Να πως ο ίδιος ο  Луканов εξηγεί πως έφτασαν στο σχηματισμό της μονοκομματικής κυβέρνησης: „В хода на консултациите бяха постигнати предварителни договорености, които позволяваха да се състави представително правителство от компетентни и авторитетни личности при едно разширено участие на БЗНС и безпрецедентно за последните десетилетия участие на безпартийни. Несъгласие да се включат в новото правителство израсиха представители на СДС, подчертавайки обаче своята готовност за градивно взаимодействие с правителството на основата на диалога, който се води в рамките на Националната кръгла маса. Известно ви е вчерашното решение на УС на БЗНС, по силата на което Съюзът се отегли от участие в съгласувания вече състава на правителството. При създадената нова ситуация и с оглед да не се допусне отслабване на изпълнителната власт с всички произтичасти от това отрицателни и дори опасни последици за интересите на нацията предлагам на ХС да утвърди правителството, съставено от членовете на БКП, която разполага с мнозинство на местата в сегашното НС.“ (βλ. Ананиева, Н., 1997. „Андрей Луканов в парламента“, σσ. 23 – 24).

10 – 11 Φεβρουαρίου 1990:  Την Σόφια επισκέπτεται ο υπουργός Εξωτερικών των ΗΠΑ James Baker.

12 Φεβρουαρίου 1990: Στην είσοδο του НДК, λίγο πριν ξεκινήσει η συνεδρίαση της στρογγυλής τραπέζης στις 10:00, καταφθάνει αντιπροσωπεία του ДПС με επικεφαλής τον Ахмед Доган, η οποία ζητά να της επιτραπεί να μπεί και να συμμετέχει στις διαπραγματεύσεις με την ποσόστωση της ΕΔΔ. (βλ. βίντεο: https://www.youtube.com/watch?v=gJovmFbpiXM). Μάλιστα όταν αρχίζει η συνεδρίαση και ενώ στην ημερήσια διάταξη εξετάζεται το κείμενο της κοινής διακήρυξης σχετικά με το ρόλο και το καθεστώς της «εθνικής στρογγυλής τραπέζης», τον λόγο παίρνει ο  Собаджиев από την οργάνωση „Гражданската инициатива» και απαιτεί να τους επιτραπεί να συμμετέχουν χρησιμοποιώντας μέρος της ποσόστωσης της ΕΔΔ. Σύμφωνα με τον  Собаджиев το ДПС και όχι το „Национален комитет за защита на националните интереси“ είναι ο πραγματικός εκφραστής των ανθρωπίνων δικαιωμάτων των Τούρκων στη Βουλγαρία. Τα πρακτικά αναφέρουν:

  „ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ: Благодаря Ви. Отвън седи и чака делегацията на движението за защита човешките права на турците, начело с Ахмед Доган. Преди всичко протестирам, че през януари, на нас, без да ни питат ни натрапиха делегацията на Националния комитет за защита на националните интереси. Най-напред влязоха като наблюдатели, против нашето съгласие, след това седнаха на масата като страни. Настоявам делегацията на движението за защита човешките права на турците да бъде включена сега незабавно на масата, като ползува част от квотата на Съюза на демократичните сили. Ако това не се изпълни, ние няма да постигнем това, което е отбелязано в статута на “кръглата маса”, нито ще бъдат представени реалните политически и обществени сили в страната нито “кръглата маса” ще се превърне в символ и реален политически инструмент с национално и универсално значение. Още по-малко пък, че тя ще може да извърши своята работа само в условия на национално съгласие, на споразумение между различните обществени сили и чрез своето широко представителство ще създаде климат за доверие и ще се превърне в гарант за необратимостта на демократичния процес. От името на Гражданската инициатива настоявам 3-ма души от делегацията, начело с Ахмед Доган, да влязат в тази зала. Благодаря за вниманието“.

Ακολούθησε αργότερα παρέμβαση του Р. Воденичаров:  

   „РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ: Във връзка със заявлението на господин Собаджиев, което се надявам, е негово лично заявление, аз съм длъжен да съобщя следното на „кръглата маса”. На „кръглата маса” седи делегация на Независимото дружество за защита правата на човека в България. Това дружество защитава правата на всички български граждани, включително и на етническите турци, към които принадлежи новият им лидер Ахмед Доганов. Смятаме, че засега не е оправдано присъствието на нова правозащитна организация, която е частен случай от правозащитното движение у нас. По същата логика на масата ще трябва да седнат за в бъдеще „движение за защита на циганите”, „движение за защита на помаците”, „движение за защита на евреите” и т.н. Ние бихме могли да постигнем съгласие помежду си, ако се докаже, че движението на Меди Доганов не нарушава Конституцията на Народна република България, а именно – създаване на политическа организация на религиозна основа. Благодаря“. (βλ: http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/1202/4.htm).

Τελικά μετά από ολιγόλεπτη διακοπή που ζητά ο  Желев για να εξεταστεί όπως λέει η περίπτωση „Меди Доганов”, ο υπεύθυνος τύπου της ΕΔΔ Г. Спасов, ανακοινώνει ότι αποσύρει την πρόταση Собаджиев, ενώ ταυτόχρονα ενημερώνει ότι θα ακούσουν το Меди Доганов την επομένη στο Συντονιστικό Συμβούλιο της ΕΔΔ και τότε θα πάρουν τις αποφάσεις τους για το θέμα.

   –  Στο 11-το έκτακτο συνέδριο της Βουλγάρικης επαγγελματικής ένωσης (έτσι ονομαζόταν η οργάνωση των συνδικάτων την εποχή του «υπαρκτού σοσιαλισμού») ιδρύεται η Συνομοσπονδία Ανεξάρτητων Συνδικάτων στη Βουλγαρία (Конфедерацията на независимите синдикати в България – КНСБ). Πρόκειται επίσης για το πρώτο συνέδριο της νεοσυσταθείσας Συνομοσπονδίας. Λόγω της προέλευσης και της συμμετοχής της στις διαπραγματεύσεις της στρογγυλής τραπέζης στην ποσόστωση του ΒΚΚ, για πολλά χρόνια θα χαρακτηρίζεται από την ΕΔΔ ως «καθεστωτικό συνδικάτο» για να ξεχωρίζει από το «ανεξάρτητο συνδικάτο» των εργαζομένων –”Подкрепа“ που μετείχε στις διαπραγματεύσεις, στην ποσόστωση της ΕΔΔ. Πρόεδρος της КНСБ εκλέγεται ο καθηγητής  Κοινωνιολογίας Кръстьо Петков.

Από το πιεστήριο βγαίνει το πρώτο φύλλο της ημερήσιας εφημερίδας “Демокрация”, όργανο της ΕΔΔ. Δείτε το βίντεο: https://www.youtube.com/watch?v=Lji8qD6tzmg

15 Φεβρουαρίου 1990: Ο πρόεδρος της Βουλγάρικης Λαϊκής Τράπεζας – ΒΛΤ (Българска народна банка – БНБ), δηλαδή της κεντρικής τράπεζας, Иван Драгневски και ο πρόεδρος της Βουλγάρικης Τράπεζας Εξωτερικού Εμπορίου – ΒΤΕΕ (Българска външнотърговска банка – БВТБ) Веселин Ранков, αποστέλλουν στον  πρόεδρο του Υπουργικού Συμβουλίου Андрей Луканов, έκθεση με τον χαρακτηρισμό «αυστηρά εμπιστευτική ιδιαίτερης σημασίας» σχετικά με την εξυπηρέτηση του εξωτερικού χρέους. Οι δύο τραπεζίτες πληροφορούν τον πρωθυπουργό, ότι το δημόσιο χρέος στις 31.12.1989 ανερχόταν σε 8 621,4 εκατ. συναλλαγματικά λεβ, ή 10 656,9 εκατ. USD. Μέσα στο 1990 η ΒΤΕΕ θα έπρεπε να αποπληρώσει τοκοχρεολήσια ύψους 3 986,8 εκατ. USD, έχοντας αποθεματικά σε συνάλλαγμα μόλις 1 012,8 εκατ. USD.  Από το Νοέμβριο του 1989, δεν έχει συμφωνηθεί καμία νέα μεσοπρόθεσμη πίστωση για την πληρωμή ληξιπρόθεσμων οφειλών. Δεν προσφέρονται από δυτικές τράπεζες και δάνεια για τη χρηματοδότηση της εισαγωγής πρώτων υλών, υλικών και άλλων αγαθών. Τα πιστωτικά όρια που αποδεσμεύονται μετά την εξόφληση των οφειλόμενων ποσών είτε ακυρώνονται είτε μειώνονται ή προσφέρονται κατ’ εξαίρεση με νέα υψηλότερα επιτόκια. Στο τέλος οι δύο τραπεζίτες προτείνουν στον πρωθυπουργό, να ξεκινήσει άμεσα συνομιλίες για την αναδιάρθρωση της αποπληρωμής των οφειλών που λήγουν μέσα στο 1990.

Πηγή: http://corruptionbg.com/Vunshniqt-dulg-falitut-na-komunisticheskiq-rejim#_ftn30

Πηγή: Годишен отчет 1990, σ. 83, Христов, Х., 2015, σ. 262, και δικοί μου υπολογισμοί

7 Μαρτίου 1990: Η Lazar Brothers παραδίδει στην κυβέρνηση την έκθεσή της (στοίχισε περίπου 4 εκατ. USD ) για τις δυνατότητες εξυπηρέτησης του εξωτερικού χρέους της χώρας. Η έκθεση καταλήγει στο συμπέρασμα ότι: «το μέγεθος της χρηματοοικονομικής και χρονικής ανεπάρκειας μας οδηγούν στο συμπέρασμα ότι δεν υπάρχει εναλλακτική λύση στην επιμήκυνση της αποπληρωμής  του χρέους». Αυτό το συμπέρασμα ήταν γνωστό (βλ. 15 Φεβρουαρίου 1990), όμως στον Луканов χρειαζόταν άλλοθι για την αναπόφευκτη κίνηση που θα έπρεπε να κάνει πριν τις 31 Μαρτίου όταν θα έπρεπε να πληρώσει 500 εκατ. USD. Έαν δεν βρει πηγές αναχρηματοδότησης του χρέους δεν θα προχωρούσε στην διαθέσει των μισών συναλλαγματικών αποθεμάτων της χώρας. Βέβαια πουθενά στην έκθεση της, η Lazar Brothers δεν συμβουλεύει την κυβέρνηση της Βουλγαρίας να προχωρήσει στην μονομερή πράξη του μορατόριουμ εξυπηρέτησης του εξωτερικού χρέους, ούτε στην αναδιάρθρωσή του, παρά μόνο στην  επιμήκυνση (разсрочване) της αποπληρωμής του, με την σύμφωνη γνώμη των δανειστών. Παρόμοια ήταν και η γνωμοδότηση της Credit Commerciale de France. (βλ. Вачков, В. & Иванов, М., 2008, σσ. 219 – 221).  Σύμφωνα με λεγόμενα του  καθηγητή Иван Ангелов, οικονομικού σύμβουλου του Луканов (βλ. από το παρακάτω βίντεο τα πρώτα 2,5 λεπτά: https://www.youtube.com/watch?v=m24xU5cM4VU&t=175s), καθώς και του ίδιου του Луканов (βλ. Вачков, В. & Иванов, М., 2008, σ.220) οι κυβερνήσεις της Γαλλίας και της Δυτικής Γερμανίας ήταν πρόθυμες να βοηθήσουν, όχι όμως και ο μέχρι τότε σύντροφος Γκορμπατσόφ. Στην περίπτωση της Βουλγαρίας ισχύει η παροιμία: «Μια του κλέφτη, δυο του κλέφτη, τρεις και την κακή του μέρα».

Εδώ θα ανοίξω μία μεγάλη παρένθεση και θα πάω ακόμα πιο πίσω στον χρόνο για να σας παρουσιάσω δύο λιγότερο γνωστές στο ευρύ κοινό περιόδους κρίσης χρέους της Βουλγαρίας, που μέχρι το 1990, φυλασσόταν ως επτασφράγιστο μυστικό, στα αρχεία της κεντρικής τράπεζας, της Βουλγάρικης Τράπεζας Εξωτερικού Εμπορίου, του αρχείου του ΒΚΚ, του Υπουργικού Συμβουλίου, των οικονομικών υπουργείων, κ.ά.  Τα αρχεία αυτά μαζί με το ανακριτικό υλικό από καταθέσεις εκατοντάδων εμπλεκομένων και πρωταγωνιστών εκείνης της εποχής, αποτελούν τμήμα της ογκώδους δικογραφίας (περίπου 1 200 τόμοι) № 4/1990.

Πρώτη φορά η ΛΔΒ έφτασε στο χείλος της χρεοκοπίας то 1960 και σώθηκε πουλώντας περίπου όλα τα αποθέματα της σε χρυσό (περίπου 22 τόνους από τους 24) στην ΕΣΣΔ, για περίπου 24 εκατ. USD. Επίσης πούλησε περίπου 50 τόνους άργυρο για περίπου 1 εκατ.  USD. Το μεγαλύτερο χρέος η Βουλγαρία το είχε προς δύο σοβιετικές τράπεζες: την Banque commerciale pour I’Europe de Nord στο Παρίσι (60 εκατ. USD) και την Moscow narodny bank στο Λονδίνο (20 εκατ. USD), που αν και θυγατρικές της κεντρικής τράπεζας της ΕΣΣΔ (η πρώτη ιδρύθηκε το 1921 και η δεύτερη το 1919), βρίσκονταν υπό τον τραπεζικό έλεγχο της γαλλικής και αγγλικής νομοθεσίας αντίστοιχα. Η στάση πληρωμών δεν θα μπορούσε να μείνει κρυφή. Ο Χρουστσόφ το μόνο που δεν ήθελε μετά την εσωτερική του επικράτηση και την διαφαινόμενη κλιμάκωση της έντασης με τις ΗΠΑ, ήταν η χρεοκοπία μιας σοσιαλιστικής χώρας. Έτσι η Βουλγαρία με την βοήθεια της Σοβιετικής Ένωσης ζήτησε και πήρε επιμήκυνση κατά δύο έτη του χρονοδιαγράμματος αποπληρωμής των τοκοχρεολυσίων προς τις δύο τράπεζες. Έχει ενδιαφέρον όμως ο τρόπος που παρουσιάζεται το πρόβλημα στην αίτηση για βοήθεια του Ζίβκοφ προς τον Χρουστσόφ: «…για την αποπληρωμή οφειλών της Βουλγαρίας προς καπιταλιστικές χώρες». Μόνο που από το κείμενο γίνεται κατανοητό ότι το 70% του χρέους είναι προς τις δύο σοβιετικές τράπεζες.  Από το αρχείο της ΒΛΤ, που μέχρι το 1990 ήταν διαβαθμισμένο, διαβάζουμε την σχετική αίτηση του Ζίβκοφ προς τον Χρουστσόφ:

„ПИСМО ОТ ПЪРВИЯ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП ТОДОР ЖИВКОВ ДО ПЪРВИЯ СЕКРЕТАР НА ЦК НА КПСС И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА СССР НИКИТА ХРУШЧОВ С МОЛБА ДЪРЖАВНАТА БАНКА НА СССР ДА ПРОДАДЕ ЗА СМЕТКА НА БНБ НАМИРАЩОТО СЕ НА СЪХРАНЕНИЕ В СССР ОКОЛО 22 ТОНА ЗЛАТО СРЕЩУ КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ СТРАНИ

София, след 1 април 1960 г.

…………………………………………………………… 

Скъпи другарю Хрушчов,

………………………………………………………………….

Планът за износа в капиталистическите страни през 1959 година беше изпълнен само 54,6%. Това доведе до сериозен разрив в платежния ни баланс с капиталистическите страни. В края на 1959 година общата сума на нашите задължения в капиталистическа валута достигна 115 милиона долара.

Тъй като в износа на Н.Р.България преобладават селскостопански произведения, които в основната си част се реализира през есента, а вноса на суровини и други материали, необходими за изпълнение на производствената програма, се осъществява предимно през първото полугодие, за нашата страна е характерен сериозен сезонен разрив между плащанията по вноса и постъпленията от износа. Това ни заставя да ползуваме краткосрочни кредити от чуждестранни банки и фирми. Поради тези причини и липсата на валутен резерв нашите задължения в капиталистическа валута в края на първото тримесечие на 1960 година достигнаха 129 милиона долара, от които 40 милиона долара подлежат на погасяване през второто тримесечие и 35 милиона долара през третото тримесечие на тази година.

Тези наши задължения се разпределят, както следва: 60 милиона долара към Банк Комерсиал Пур Л’ероп дю Норд, Париж; 20 милиона долара към Московска народна банка, Лондон; 18 милиона долара към западногермански банки; 6 милиона долара към италиански банки и 25 милиона долара фирмени кредити, гаранции и други в различни валути.

…………………………………………………………………………………..

Ние обаче не сме в състояние да посрещнем срочните погашения в капиталистическа валута през второто и третото тримесечие на тази година. Особено затруднение предизвика решението на Банк комерсиал Пур Л’ероп дю Норд, Париж и Московска народна банка, Лондон да преустановят предоставянето на Н.Р.България на нови търговски кредити за внос от капиталистическите страни. Тази мярка ни лиши от възможността да внесем някои крайно необходими за нашето стопанство стоки, без които не можем да минем.

С цел да се осигури погасяването на предстоящите падеж през второто и третото тримесечия на 1960 година, Политбюро на ЦК на БКП и Правителството на Н.Р.България се обръщат с молба до Президиума на ЦК на КПСС и Правителството на СССР за следното:

1. Да разрешат на Държавната банка на СССР да продаде за сметка на Българска народна банка намиращото се при нея на хранение българско злато в размер на около 22 тона срещу капиталистическа валута, която да послужи за погасяване на част от задълженията ни.
2. Да разреши на съответните съветски организации да закупят през 1960 г. от Българска народна банка 50 тона сребро срещу конвертируема валута.

З. Да окаже съдействие за отсрочване падежите на 40 милиона долара наши задължения към Банк Комерсиал Пур Л’ероп дю Норд, Париж и 10 милиона долара към Московска народна банка, Лондон за двегодишен срок. 

София, … април 1960 г. С дълбоко уважение: 

                                                                                              ПЪРВИ СЕКРЕТАР НА ЦК на БКП:

                                                                                                                              /Тодор Живков/ 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ на                                                                                                          Н. Р. БЪЛГАРИЯ:

                                                                                                                               /Антон Югов/“

(βλ.. БНБ, 2009. Сборник документи. Т. V. 1948–1990 г. Част четвърта. С.: ДАА и БНБ, с. 328 – 330, http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/p_history_archives_doc5-4_bg.pdf).

Η χρεοκοπία της Βουλγαρίας τότε αποφεύχθηκε, αν και το θέμα της δυσκολίας εξυπηρέτησης του εξωτερικού χρέους ήταν στην ημερήσια διάταξη και τα επόμενα χρόνια. Μάλιστα το 1968, σύμφωνα με τον τότε αντιπρόεδρο της κυβέρνησης Живко Живков, όπως αναφέρει στην κατάθεση του στον ανακριτή το 1991:  „Известно увеличение на външния дълг на НРБ констатирахме през 1968 г., когато размерът му се увеличи вследствие на значителния внос за оборудване на голяма група химически заводи, а също и за внос на оборудване на по-високо техническо равнище. Той достигна 985 млн. щатски долара. Към Франция – около 160 млн. долара, към Западна Германия – над 100 млн., към Англия, Австрия, Швейцария. Една част от дълга беше към СССР – към съветските банки в Лондон и Париж. Тогава в този тесен кръг преценихме, че трябва да се направят постъпки през съветското правителство за две неща. Първо, да се отсрочат плащанията към СССР в съветските банки в конвертируема валута. И, второ, да поискаме допълнително внос на дефицитни суровини и материали – метали и химикали, за да намалим вноса от капиталистическите страни. За целта през есента на 1968 г. в Москва се състоя среща, на която от българска страна бяхме Тодор Живков, Станко Тодоров, член на Политбюро и зам.-председател на Министерския съвет и представител на НРБ в СИВ, и аз като първи зам.-председател на Министерския съвет. От съветска страна участваха Леонид Брежнев, Николай Подгорни и Николай Косигин – председател на Министерския съвет на СССР. В резултат на проведените разговори се стигна до договореност да се даде известна отсрочка на плащанията на НРБ към съветските банки в Лондон и Париж. И, второ, отпуснаха ни се дефицитни суровини и материали в размер на 40 млн. валутни рубли, които иначе трябваше да закупим от капиталистическите страни. След завръщането ни в НРБ правителството взе твърдо решение да не допуска увеличение на външния дълг към капиталистическите страни. Това решение ние стриктно спазвахме до 1971 г.” (βλ. Христов, Х., 2015, σσ.261 – 262)

Δεύτερη φορά η ΛΔΒ οδηγείται σε αδυναμία εξυπηρέτησης του εξωτερικού της χρέους το 1977/1978.

 Τον Οκτώβριο του 1973 ξέσπασε ο πόλεμος του Ισραήλ με τις αραβικές χώρες. Στις ΗΠΑ και την Ολλανδία που υποστήριζαν το Ισραήλ οι χώρες του ΟΠΕΚ επέβαλαν εμπάργκο στην αποστολή πετρελαίου. Οι αγοραστές πετρελαίου, φοβούμενοι περαιτέρω επιδείνωση των συνθηκών διακίνησης του πετρελαίου ώθησαν προς τα πάνω τις τιμές αγοράς του, στην προσπάθειά τους να εξασφαλίσουν επαρκεί αποθέματα. Οι χώρες του ΟΠΕΚ, αλλά και οι υπόλοιπες χώρες παραγωγής πετρελαίου, επωφελούμενες απ’ αυτές τις εξελίξεις της πετρελαϊκής αγοράς, άρχισαν να ανεβάζουν τις τιμές τους προς τους βασικούς τους πελάτες, τις μεγάλες πετρελαϊκές εταιρείες. Τον Μάρτιο του 1974, η τιμή του πετρελαίου είχε τετραπλασιαστεί σε σχέση με την προ του πολέμου τιμή του, από 3 USD στα 12 USD το βαρέλι. Η κατανάλωση και οι επενδύσεις των οικονομιών της αγοράς επιβραδύνθηκαν παντού και η διεθνής καπιταλιστική οικονομία μπήκε σε ύφεση και σε κατάσταση στασιμοπληθωρισμού. Η ΕΣΣΔ ως χώρα παραγωγός πετρελαίου, χωρίς να αυξάνει την παραγωγή της, άρχισε να κερδίζει τριπλά και τετραπλά πουλώντας στις διεθνείς αγορές και να συσσωρεύει συναλλαγματικά αποθέματα. Η Βουλγαρία μέχρι τότε κέρδιζε συνάλλαγμα μέσω των αδιάθετων στο εσωτερικό της χώρας ποσοτήτων σοβιετικού πετρελαίου που επανεξήγαγε σε δυτικές χώρες. Με την αύξηση της τιμής του μαύρου χρυσού η Σοβιετική Ένωση από την μία μείωσε τις ποσότητες με τις οποίες προμήθευε όλες τις χώρες του Συμβουλίου Οικονομικής Αλληλοβοήθειας, και της Βουλγαρίας, αλλά από την άλλη τους προφύλαξε από την άμεση αύξηση της τιμής, μιας και αυτή θα διαμορφωνόταν από τον μέσο όρο των διεθνών τιμών πώλησης, τα τελευταία 5 χρόνια. Έτσι η Βουλγαρία μπορούσε να συνεχίσει τις επανεξαγωγές λιγότερων ποσοτήτων, άλλα σε υψηλότερη τιμή ανά βαρέλι, καλύπτοντας μέρος των συναλλαγματικών της αναγκών. Αυτό όμως δεν ήταν αρκετό γιατί λόγω της κρίσης το διεθνές εμπόριο συρρικνώθηκε, οι δυτικοί πελάτες της Βουλγαρίας μείωσαν τις εισαγωγές τους και έτσι μειώθηκε και το συνάλλαγμα που εισέρρεε στην χώρα.

Η Βουλγαρία, αντί να αλλάξει τον προσανατολισμό των επενδυτικών της σχεδίων, εγκαταλείποντας τις ενεργοβόρες  δραστηριότητες, όπως επιβάλλει το σύστημα των τιμών στις οικονομίες της αγοράς, ακριβώς επειδή το σοσιαλιστικό σύστημα δεν στηρίζεται στο σύστημα των τιμών, αλλά στο σύστημα των εντολών και εκπληρώσεων πλάνων, συνέχισε να λειτουργεί σαν να μην την αφορούσε η παγκόσμια οικονομική κρίση. Χαρακτηριστικό είναι το παράδειγμα της επιλογής να αναπτυχθεί η μηχανουργία και να γίνει η Βουλγαρία μια υπερδύναμη του κλάδου!!! Ήδη με την Απόφαση του ΠΓ του ΒΚΚ № 46/06.02.1975, μεσουρανούσης της πετρελαϊκής και οικονομικής κρίσης, η κυβέρνηση υπό τις οδηγίες του νέου αντιπροέδρου της, Огнян Дойнов, αποφασίζει την ανάπτυξη του κλάδου της μηχανουργίας με την κατασκευή τριών νέων εργοστασίων: των εργοστασίων Βαρέων Μηχανοκατασκευών στο Ράντομιρ (ЗТМ – Радомир) και στο Ρούσε (ЗТМ – Русе), καθώς και εργοστασίου για εργαλειομηχανές  της Χημικής βιομηχανίας στο Χάσκοβο, άν και υπήρχαν ειδικοί του κλάδου  όπως  ο Румен Попов, ο Методи Петров, ο Людмил Ангелов, καθώς και ο πρόεδρος της κεντρικής τράπεζας Веселин Никифоров, που ήταν αντίθετοι. Παρόλες τις επιφυλάξεις και την ορατή από τότε, αποτυχία του εγχειρήματος «Κρεμίκοβτσι», οι προγραμματισμένες επενδύσεις έγιναν και κόστισαν περίπου τα διπλά, ενώ τα προϋπολογισμένα έσοδα, ούτε κατά το ήμιση δεν ήρθαν, με αποτέλεσμα η λειτουργία των τριών εργοστασίων να στηρίζεται αποκλειστικά στον προϋπολογισμό του κράτους και η αποπληρωμή της επένδυσης να διογκώνει το εξωτερικό χρέος. (βλ. Христов, Х., 2015, σσ. σσ. 125 – 150).

Πέρα από τις ανάγκες σε συνάλλαγμα για την αποπληρωμή των επενδύσεων του κλάδου της μηχανουργίας, ανάγκες σε συνάλλαγμα την περίοδο 1974 – 1978, υπήρχαν και για τις επενδύσεις στην πολεμική βιομηχανία, στον κλάδο της ηλεκτρονικής και της πετροχημικής βιομηχανίας.

Το εξωτερικό χρέος μέχρι και το 1978 συνέχισε την αυξητική του πορεία. Από 1 603 εκατ. USD το 1970 φτάνει περίπου τα 6 δις USD το 1978. Για τον έλεγχο της πορείας του, με απόφαση του ΠΓ τον Οκτώβριο του 1977, δημιουργείται το Συναλλαγματικό συμβούλιο με πρόεδρο τον ίδιο τον Ζίβκοφ και μέλη τους: Станко Тодоров, Тано Цолов, Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Кирил Зарев, Андрей Луканов, Емил Христов, Белчо Белчев, Веселин Никифоров и Христо Христов. Όμως ο Ζίβκοφ, γνωρίζει ότι μόνη της η Βουλγαρία δεν θα μπορέσει να βγει από τον ασφυχτικό κλοιό του χρέους. Για ακόμη μία φορά η Βουλγαρία θα πρέπει να σωθεί από την ΕΣΣΔ.

Συνάντηση στην Σόφια το 1978, του Т. Живков με τον αντιπρόεδρο της κυβέρνησης της ΕΣΣΔ, Николай Константинович Байбаков (δεύτερος από αριστερά), στα πλαίσια των συνομιλιών  για την παροχή βοήθειας προς την ΛΔΒ να αντιμετωπίσει το χρόνιο πρόβλημα του εξωτερικού της χρέους. Ο Андрей Луканов, είναι μόνιμο μέλος των βουλγάρικων αντιπροσωπειών σε όλη την διάρκεια των συνομιλιών (Δεκέμβριος 1977 – Μάιος 1979).

Από τον Δεκέμβριο του 1977 μέχρι τον Μάιο του 1979 γίνονται αλλεπάλληλες συναντήσεις ανάμεσα στις δύο πλευρές, στις οποίες σταδιακά οι Βούλγαροι αποσπούν την απαραίτητη βοήθεια από τους σοβιετικούς συντρόφους μέσω διαφόρων οδών όπως:

 –  Την δωρεάν παραχώρηση χρήσης αδειών (лицензии) για την παραγωγή και εμπορία πολεμικού υλικού σε όλο τον κόσμο. Η τακτική της παραχώρησης αδειών δεν είναι καινούργια. Υπολογίζεται  ότι την δεκαετία του 1970, η ΕΣΣΔ παραχώρησε δωρεάν στην Βουλγαρία τις άδειες παραγωγής και εμπορίας καθώς και τεχνογνωσίας για πάνω από 250 πολεμικά προϊόντα, που εάν έπρεπε μόνη της να επεξεργαστεί θα της στοίχιζε πάνω από 3 δις USD (βλ. Христов, Х., 2015, σ. 180). Τότε είναι που υπό τις οδηγίες  του νέου αρχιτέκτονα της οικονομικής ανάπτυξης της Βουλγαρίας, του Огнян Дойнов, αποφασίζεται να δοθεί ιδιαίτερο βάρος στην πολεμική βιομηχανία.

– Την επιτάχυνση της παράδοσης των δύο αντιδραστήρων και των δύο τουρμπινών σοβιετικής τεχνολογίας για τις μονάδες 3 και 4 του σταθμού παραγωγής πυρηνικής ενέργειας του Κοζλοντούι, καθώς και μέρους του εξοπλισμού των θερμοηλεκτρικών σταθμών: ТЕЦ „Марица – изток“ 3 και ТЕЦ „Варна“.

 –  Την αύξηση των τιμών αγροτικών προϊόντων, τροφίμων και προϊόντων ελαφράς βιομηχανίας που εξάγονται στην Σοβιετική Ένωση, μέσω επιδοτήσεων ύψους 800 εκατ. μεταβιβάσιμων ρουβλιών, για την διετία 1979 – 1980.

– Την προσωρινή αύξηση, για την διετία 1979 – 1980, των ποσοτήτων αργού πετρελαίου που προορίζεται για την Βουλγαρία, αλλά και το βασικότερο, την συνέχιση των επανεξαγωγών μέρους του, προς τρίτες χώρες, με την ανοχή της ΕΣΣΔ.

Έτσι από το 1979 και για την επόμενη πενταετία παρατηρείται η σταδιακή συρρίκνωση του χρέους από τα 5 880 δις USD στα 2 923 δις USD.

 Όμως από τα τέλη του 1979 δύο νέα προβλήματα (Αφγανιστάν, Πολωνία) αναγκάζουν την ΕΣΣΔ να επανεξετάσει και οριστικά να περιορίσει την περίοδο 1981 – 1985, τις παραδόσεις πετρελαίου προς τους δορυφόρους της, σε προτιμησιακές τιμές. Ειδικά η Βουλγαρία δεν θα έπρεπε να έχει κανένα πρόβλημα μιας και το μόνο που θα έχανε θα ήταν το επιπλέον συναλλαγματικό έσοδο που της αποφέρει η απανεξαγωγή. Η εσωτερικές ανάγκες της χώρας, θα έμεναν ανέπαφες σύμφωνα με εμπιστευτική έκθεση που έστειλε η Μόσχα στον Ζίβκοφ.

Τελικά οι Βούλγαροι συνέχισαν να επανεξάγουν πετρέλαιο ακόμη και μετά την μείωση των ποσοτήτων που επέβαλε η Σοβιετική Ένωση. Την περίοδο 1981 – 1983, το 50% των εσόδων από τις εξαγωγές σε συνάλλαγμα (износ второ направление), προέρχεται από τις επανεξαγωγές καυσίμων.  Οι Σοβιετικοί ήξεραν πολύ καλά τις εσωτερικές ανάγκες της Βουλγαρίας σε πετρέλαιο.

Ο Μπρέζνιεφ σε συνάντηση που είχε με τον Ζίβκοφ στην Κριμαία τον Αύγουστο του 1981 του υπενθυμίζει ότι:

„Понякога се принизява значението на съветската помощ. Съвестта на нашата партия в това отношение е чиста. Както ти знаеш, цените на много наши стоки са по-ниски от световните. Нашите икономисти, Тодоре, пресметнаха, че през миналата петилетка пряката изгода на братските страни от вноса на горива и суровини от Съветския съюз е възлязла на 15 млрд. рубли, а през тази петилетка тя ще достигне почти 30 млрд. рубли. Както виждаш, сумата не е малка.“ Η κατάσταση στην Πολωνία είναι πλέον πολύ κρίσιμη και σύμφωνα με τον Μπρέζνιεφ: „полските другари ще поставят въпроси за икономическа помощ, за доставка на зърнени храни, памук, нефт. Нашето положение не е такова, че да издържаме полското стопанство. Ще се наложи да се окаже някаква помощ, но ние не можем да запушваме дупки. Ние всички имаме достатъчно грижи, а Полша ги увеличава. Буквално няма ден да не се налага да се занимаваме с полските проблеми. Но трябва да се работи, да се действа, за да остане Полша братска за всички нас страна.”  (βλ. Христов, Х., 2015, σ. 270).

 Έτσι από το 1981 και μετά θα πρέπει η Βουλγαρία να μπορεί μόνη της να εξυπηρετεί το χρέος της, διατηρώντας θετικό εμπορικό ισοζύγιο. Αυτό η Βουλγαρία θα το πετύχει, όχι τόσο στο ισοζύγιο με τις αναπτυγμένες οικονομίες της αγοράς, αλλά με τις χώρες του λεγόμενου Τρίτου κόσμου. Ο κλάδος που θα έχει καθοριστική συμμετοχή σε αυτό είναι η πολεμική βιομηχανία η οποία διοχετεύει το 25% της παραγωγής της προς αυτές τις χώρες (το 70% εξήγετο προς τις άλλες χώρες του Συμφώνου της Βαρσοβίας  και μόνο το 5% της παραγωγής προοριζόταν για τις ανάγκες της εθνικής άμυνας της ίδιας της Βουλγαρίας).

Στην παραγωγή πολεμικών προϊόντων δεσπόζουσα ήταν η θέση του κρατικού οικονομικού συγκροτήματος Μετάλχιμ (ДСО „Металхим“), που την δεκαετία του ’80 διαθέτει πλέον ένα δίκτυο 28 μονάδων, (ανάμεσά τους τα εργοστάσια „Арсенал”, ВМЗ – Сопот, „Средец”, „Хидравлика и пневматика”, „Балкан”), και απασχολεί άμεσα περίπου 135 χιλιάδες εργαζόμενους. Το 1975 από το ДСО Металхим αποσπάσθηκαν εργοστάσια που ήταν εξειδικευμένα στην παραγωγή ηλεκτρονικού εξοπλισμού και έτσι δημιουργήθηκε το κρατικό οικονομικό συγκρότημα Ελεκτρόν (ДСО „Елетрон”). Για την εμπορία του πολεμικού υλικού υπεύθυνη ήταν η κρατική εταιρία „Кинтекс“. Από τις χώρες του Τρίτου κόσμου βασικοί πελάτες ήταν το Αλγέρι, η Λιβύη, το Ιράκ – χώρες παραγωγής πετρελαίου που είχαν ευνοηθεί από την πρώτη και την δεύτερη πετρελαϊκή κρίση. Όλοι τους στη αρχή πλήρωναν τοις μετρητοίς ή με βραχυχρόνια πίστωση και αυτό έδινε ενέσεις ζωής, στην αγωνιώδη αναζήτηση συναλλάγματος για την εξυπηρέτηση των τοκοχρεολυσίων του βουλγάρικου χρέους. Από το 1979 μέχρι και το 1984 τα συναλλαγματικά έσοδα που προέρχονται από τον κλάδο της πολεμικής βιομηχανίας, θα έχουν θετική επίδραση στην μείωση του χρέους της χώρας. Μετά το 1985, όταν η Σαουδική Αραβία θα ρίξει τις τιμές του πετρελαίου, η πολεμική βιομηχανία θα πέσει στην παγίδα των μακροπρόθεσμων πιστώσεων και στην μη εξυπηρέτηση των οφειλών των παραπάνω χωρών προς την Βουλγαρία. Κάπου εκεί ξεκινά, για τρίτη φορά, που έμελλε να είναι και «φαρμακερή», η νέα ανοδική πορεία του χρέους που θα καταλήξει σε πέντε χρόνια στην στάση πληρωμών.

Άλλος ένας κλάδος στο οποίο είχαν εναποθέσει τις ελπίδες τους να γίνει μια καθαρή πηγή συναλλαγματικών εσόδων ήταν η ηλεκτρονική βιομηχανία.  Στην πράξη έγινε ακριβώς το αντίθετο: τα συναλλαγματικά έσοδα του κλάδου, την περίοδο 1986 – 1989, ανήλθαν σε 166 εκατ. USD, ενώ οι συναλλαγματικές δαπάνες σε 719 εκατ. USD, δηλαδή για την τετραετία διαμορφώθηκε ένα αρνητικό ισοζύγιο 553 εκατ. USD.  Να τι αναφέρει ο πρώην πρόεδρος της κεντρικής τράπεζας και υπουργός Οικονομίας και Σχεδιασμού Кирил Зарев:

„…към 1983 г. започнаха да се взимат решения за нови направления в икономическото ни развитие. Заговори се за внедряване на биотехнологиите, производството на роботи, на персонални компютри, даже ставаше въпрос, че ние сме усвоили производството на суперкомпютър. Всички тези производства нямаха създадена вътрешна суровинна база, а също така компоненти и оборудване. За тяхното функциониране и развитие се налагаше увеличение на вноса по второ направление. А не всичката продукция имаше реализация. Например персоналните компютри, роботите и гъвкавите автоматизирани системи трудно се реализираха и се правеха почти всяка година обръщения към СССР, за да ги купуват. Тази продукция не се търсеше достатъчно, а нямаше и необходимото качество“. (βλ. http://corruptionbg.com/Vunshniqt-dulg-falitut-na-komunisticheskiq-rejim).

Ο τότε πρωθυπουργός Георги Атанасов, παραδέχεται: „От 1986 г. ние се оказахме с празни ръце – нямаше какво да изнасяме, за да получим валута. Това, което изнасяхме за едно десетилетие, от 1975 г. нататък за този период увеличи цената си с 30 процента, а това, което внасяхме – със 105 процента”.(βλ. http://corruptionbg.com/Vunshniqt-dulg-falitut-na-komunisticheskiq-rejim).

Σε μυστική έκθεσή του (13.10.1987) ο πρόεδρος της ΒΛΤ Васил Коларов προειδοποιεί τον Тодор Живков για την επαπειλούμενη χρεοκοπία. Μέχρι το τέλος της ένατης πενταετίας, δηλαδή για τα εναπομείναντα τρία έτη 1988 – 1990, τα χρεολύσια των δανείων σε μη σοσιαλιστικό συνάλλαγμα που θα πρέπει να πληρωθούν ανέρχονται σε 5 950 εκατ. συναλλαγματικά λεβ (δηλ. σε περίπου 7 318 εκατ. USD), ενώ οι τόκοι σε 1 300 εκατ. συναλλαγματικά λεβ (δηλ. σε περίπου 1 600 εκατ. USD). Κλείνοντας την έκθεσή του, ο Κολάροφ υπογραμμίζει ότι: «… ο μοναδικός τρόπος για να μπορούμε να εξυπηρετούμε φυσιολογικά τις υποχρεώσεις μας, είναι, να λαμβάνουμε για το σύνολο των ετήσιων εισαγωγών μας, καθώς και για το ακάλυπτο μέρος των παλαιών τοκοχρεολυσίων, νέες πιστώσεις».  Ο τραπεζίτης πληροφορεί τον ΓΓ του ΚΚΒ, ότι: «…για φυσιολογικό θεωρείται οι πληρωμές των τοκοχρεολυσίων μίας χώρας να μην υπερβαίνουν το 25% των συναλλαγματικών της εσόδων.  Σε εμάς πλέον ξεπερνούν το 100%».  (βλ. παρακάτω την πρώτη και την τελευταία σελίδα της διαβαθμισμένης συνοδευτικής ανάλυσης της έκθεσης).

Πηγή: Архив на Националната следствена служба, στο: http://corruptionbg.com/document_005

Αντί ο Ζίβκοφ να ακούσει τους ειδικούς και να αναλάβει ξανά προσωπικά την καθοδήγηση του Συναλλαγματικού συμβουλίου, του οποίου ήταν πρόεδρος από την ίδρυσή του το 1977 μέχρι το 1986, εσκεμμένα απέχει, για να ρίξει το φταίξιμο στους επίδοξους μνηστήρες του Γκορμπατσοφικού κύκλου και να φανεί ότι ο ίδιος δεν ήξερε το μέγεθος του προβλήματος. Με την Απόφαση «Α 380», τις 27.05.1986 του ΠΓ, το Συναλλαγματικό συμβούλιο περνά στην αρμοδιότητα του Υπουργικού Συμβουλίου και του πρωθυπουργού Г. Атанасов, με άμεσο αρμόδιο τον αντιπρόεδρο της κυβέρνησης А. Луканов. Τον Οκτώβριο του 1987 σε μία συνεδρίαση του ΠΓ ο Ζίβκοφ ξεσπά: „…Отговорност носят другарите и аз винаги казвам, че рибата се вмирисва откъм главата, значи имам себе си предвид. Аз не го приемам, обаче вие, няколко души, трябва да носите отговорност, че с 2 милиарда ме натопихте. Кои бяха в Министерския съвет? Андрей Луканов, Огнян Дойнов, Стоян Марков и още няколко по икономиката…“. (Вачков, В. & Иванов, М., 2008, σ. 231 και  Христов, Х., 2015, σ. 302).

Αργότερα μετά την σύλληψή του θα ισχυρισθεί ότι «δεν άκουσε, δεν είδε». Να τι αναφέρει στους ανακριτές στις 24.09.1991: „Във всяка държава в определени периоди възникват диспропорции. И това е естествено. Когато ме разпитваха по дело № 1, казах на прокурорите, че външният дълг максимум е стигал 6 млрд. долара, а мине ли тази цифра, състоянието му става тревожно. След една седмица прокурорите ми съобщиха, че външният дълг, който се е оформил през последните две години преди моето освобождаване, е достигнал 10 млрд. долара. Казах, че това не може да бъде. Цяла седмица мислих как е възможно дългът да е достигнал 10 млрд. долара и как се е получило. Подчертах, че ако това е вярно, политическото ръководство не е информирано за този дълг и че той е скрит от политическото ръководство. Това е могло да се получи с нереални планове“. (βλ. Христов, Х., 2015, σ. 317).

 Όμως τα αρχεία τον διαψεύδουν: Τον Ιούλιο του 1989 οι τοπ τραπεζίτες του κράτους  Васил Коларов και Иван Драгневски, σε διαβαθισμένη έκθεση τους τον ενημερώνουν ότι: „Вече четвърта година поред, както знаете, икономиката ни не се адаптира към рязко влошилите се от 1985 г. условия на международните пазари. В резултат на това всяка година от 1986 г. чистият дълг на страната в конвертируема валута нарастваше с около 1,5 – 1,8 млрд. щатски долара. И през първото полугодие на 1989 г. валутните разходи превишиха валутните постъпления с над 1 млрд. долара“. (βλ. http://corruptionbg.com/Vunshniqt-dulg-falitut-na-komunisticheskiq-rejim#_ftnref26).

Κατά την ανάκριση του στις 14 Μαρτίου 1992 ο Иван Драгневски αποκαλύπτει:  „След политическите промени у нас през ноември 1989 г. се получи обрат от банките и въздържане от участие по предоставяне на нови кредити за страната. По същество започнатата операция в края на октомври 1989 г. не можа да се доведе докрай, тъй като банките заеха изчаквателна позиция. Междувременно валутните постъпления през януари 1990 г. продължиха да падат силно, което вече поставяше под угроза възможностите. В тази обстановка беше проведен разговор с крупна западноевропейска банка за организиране на финансов кредит, с който да се облекчат плащанията през април и май 1990 г.

Едновременно с това беше потърсена възможност с правителство на западноевропейска страна да се намерят гаранции от него за формиране на допълнителни кредити. Банката беше информирана, че единствената възможност за преодоляването на проблема е да се организира консорционален финансов кредит от порядъка на 250 млн. долара. Сондажите започнаха, но поради промените запитаните западни банки се въздържаха от участие. Можа да се събере сума от около 100 млн. долара, която не беше достатъчна да покрие временно недостига за плащанията по старите дългове.

Едновременно с това представители на БВТБ посетиха банки в Австрия, Федерална република Германия (ФРГ) и Франция в опит да се организира консорционален кредит. По такъв начин банките, които работеха с БВТБ, по същество бяха информирани за проблемите с плащанията. В тази обстановка съм предложил още през октомври 1989 г. да се използват 300 млн. долара от стратегическия валутен резерв за поддържане на платежоспособността ни“. (Христов, Х., 2015, σ. 319).

Κάπως έτσι φτάσαμε στο τέλος της μεγάλης μας παρένθεσης για τις άγνωστες περιπέτειες του εξωτερικού χρέους που όπως είδαμε δεν ήταν αποτέλεσμα συγκυριών των τελευταίων ετών, αλλά εγγενής αδυναμία του συστήματος της κεντρικά σχεδιασμένης οικονομίας, να δημιουργήσει και διατηρήσει εσωτερική και εξωτερική ισορροπία, όταν έρχεται σε επαφή με το σύστημα της οικονομίας της αγοράς. Στο «δούναι και λαβείν» των δύο συστημάτων, υποχρεωτικά οι σχέσεις φιλτράρονται μέσα από το σύστημα των τιμών, δηλαδή στο γήπεδο του Καπιταλισμού. Ο μοναδικός τρόπος επιβίωσης του Σοσιαλισμού είναι η γκετοποίησή του. Αργά ή γρήγορα στην επαφή του με τον Καπιταλισμό, επειδή δεν έχει αντισώματα στο σύστημα των τιμών, θα καταρρεύσει. Το εξωτερικό χρέος – έκφραση αυτής της κατάρρευσης, κρέμεται ως Δαμόκλειος σπάθη πάνω από την σοσιαλιστική Βουλγαρία  με μικρά διαλείμματα τα περισσότερα χρόνια της ύπαρξης της. Αυτό που συγκρατούσε το μεγάλο σπαθί (διάβαζε – χρέος) να μην πέσει μέχρι τις αρχές της δεκαετίας του ’80 ήταν η Σοβιετική Ένωση. Έκτοτε, όπως αναφέρετε στην ιστορία του Κικέρωνα, αυτό που συγκρατούσε τη Δαμόκλειο σπάθη να μην πέσει ήταν τρίχες αλόγου. Τον Μάρτιο του 1990 οι τρίχες κόπηκαν και το σπαθί (χρέος) έπεσε στα κεφάλια των Βουλγάρων. Κατάρρευση του παλιού συστήματος, αποκλεισμός από τις διεθνείς αγορές, ανυπαρξία νέου συστήματος. Μία δύσκολη περίοδος έκανε τα πρώτα της βήματα.

12 Μαρτίου 1990: Στις 15:15 ξεκινά τις εργασίες της, η δεύτερη σύνοδος ολομέλειας  της εθνικής  στρογγυλής τραπέζης. Πρώτο θέμα της ημερήσιας διάταξης είναι η υπογραφή των συμφωνιών στις οποίες κατέληξαν τα δύο μέρη κατά την διάρκεια της πρώτης συνόδου. Τα τρία βασικά κείμενα – συμφωνίες που είχαν συνταχθεί από την Ομάδα επαφών της στρογγυλής τραπέζης ήταν: η «Διακήρυξη για τον ρόλο και το στάτους της Εθνικής στρογγυλής τραπέζης»,  η «Συμφωνία για το πολιτικό σύστημα στη χώρα» και η «Εθνική συμφωνία για την διασφάλιση της ειρηνικής εξέλιξης της μετάβασης σε δημοκρατικό πολιτικό σύστημα». Παρακάτω παραθέτω τα τρία κείμενα:

„ДЕКЛАРАЦИЯ

за ролята и статута на Националната кръгла маса

 Националната кръгла маса в България е конкретен израз на демократичния процес, започнал след 10 ноември 1989 г. На нея са представени реалните политически и обществени сили в страната, обединени от изключително отговорна и високохуманна цел – осъществяване на мирен преход от тоталитарно към демократично обществено устройство.

Националната кръгла маса е в съответствие с развитието на демократичните процеси в Източна Европа, общочовешкия стремеж към мир, разбирателство и сътрудничество, символ и реален политически инструмент с общонационално значение.

Възникването на този висок демократичен форум е резултат от общото разбиране, че в сегашната обстановка Народното събрание, правителството и останалите държавни институции могат да изпълняват пълноценно своите задачи само в условията на национално съгласие, на споразумение между различните обществени сили. Националната кръгла маса, чрез своето широко представителство, изразява политическата воля на българския народ и се превръща в гарант за необратимостта на демократичния процес.

Задачата на Националната кръгла маса е постигането на конкретни споразумения като необходима политическа предпоставка за решаване на най-важните политически, законодателни и социално-икономически въпроси. Това ще бъдат главно проблемите, свързани с пътищата, етапите и сроковете за премахване на отречените от живота тоталитарни структури и за демократизиране на обществото; основните идеи и принципи на проекти за закони и други нормативни актове, които осигуряват възможност за бързи и решителни стъпки към постигане на общонационалните цели.

Участниците в Националната кръгла маса се задължават да използват своето представителство в законодателните и изпълнителните органи и общественото си влияние, за да осигуряват реализирането на приетите с консенсус споразумения, а също и да предприемат инициативи по най-важните въпроси, включени в съгласуваните „Основни проблеми за обсъждане на кръглата маса” след тяхното обсъждане.

Осъществяването на тази изключителна роля и статут на Националната кръгла маса може да се извърши само в условията на взаимно доверие, конструктивност и отговорност.

София, 12 март 1990 г.

Съпредседатели на Националната кръгла маса: 

Александър Лилов                                                                           Желю Желев

 Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса.“

(βλ. http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/dokumenti_round_table/role_status_RT.htm)

„СПОРАЗУМЕНИЕ

по политическата система 

1. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА:

    Натрупаните в страната проблеми следва да се решават в дух на търпимост и взаимно разбирателство, за да се осъществи мирен преход към демократично обществено устройство в условията на стабилност, спазване на законността и пълно зачитане на правата и свободите на всички участници в политическия процес.

    На страната е необходима политическа система, която се основава и гарантира ефективното осъществяване и защита на всички международнопризнати права и свободи на човека, социалната справедливост и солидарността на всички граждани и политически сили в защитата на върховните интереси на народа и отечеството.

    Изграждането на такава политическа система се обуславя и от необходимостта от национално съгласие в условията на политически плурализъм по жизнените въпроси на нацията – рамките и принципите на политическата и икономическата система, основите на националната сигурност, главните принципи на външната политика и международните ангажименти на страната.

    Общият стремеж е да се изгради гражданско общество, което осигурява предпоставки за равни права и възможности на хората, за свободната реализация и инициативата на всяка отделна личност.

    Националната кръгла маса оценява, че с промяната на 10 ноември 1989 година се постави началото на движение към демокрация и ликвидиране на партийния, идеологическия и управленския монополизъм. Необходимо е да се предотврати опасността от запазване на недемократичния характер на досегашната политическа система, която препятства и деформира развитието на страната, обществото и личността. Да се ускори и да се задълбочи започналият процес на премахване и предотвратяване на тоталитарните и недемократични структури и тенденции, както и на създаване на ефективни гаранции за пълноценното участие на всички политически сили в този процес. Това е важна предпоставка за излизане от сериозната икономическа, политическа и духовна криза.

    Неотложният характер на тази задача от гледна точка на върховните интереси на страната обуславя необходимостта от скорошни свободни избори до края на първата половина на 1990 година с участието на политическите партии в условията на пълно равенство пред закона по отношение на тяхната дейност, включително с оглед на участието им в предстоящата предизборна кампания. 

2. ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА И ХУМАННА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА:
   

    – Конституционно и законодателно утвърдени правни и политически гаранции и механизми, които практически да осигурят за всеки български гражданин ефективното зачитане, осъществяване и защита на всички граждански‘, политически, икономически, социални и културни права на човека и основни свободи в съответствие с международните задължения на НР България по:

1. Всеобщата декларация за правата на човека;
2. Международния пакт за граждански и политически права;
3. Международния пакт за икономически, социални и културни права;
4. Заключителния пакт от Хелзинки;
5. Заключителния документ от Виенската среща;
6. Декларацията на ООН за недопускане на нетърпимост, основана върху религия или убеждения;
7. Конвенция за предотвратяване на мъченията и други;

    – Народен суверенитет, който се осъществява от парламент, избран чрез свободни състеза­телни избори. Суверенитетът може да се осъществява и пряко чрез референдум в случаите и по начините, предвидени в закона. Отчетност на правителството пред парламента.

    – Органи на местното самоуправление, формирани чрез свободни избори, на които да се га­рантира пълна самостоятелност в рамките на Конституцията, реда, законността и националната независимост и териториалната цялост на страната.

    – Разделяне на властите в съответствие с общоприетите стандарти на парламентарните демокрации и конституционни гаранции срещу прекомерно съсредоточаване и злоупотреба с властта от отделни лица или институции.

    – Многопартийна система като израз и гаранция за естественото функциониране на демократична и плуралистична политическа система при свободна конкуренция на различни политически идеи и течения и при гарантиране съгласно Конституцията на съществуването, нормалното функциониране, имуществото и достъпа до средствата за информация на всички партии – управляващи или опозиционни, както и на правата и сигурността на техните членове.

    – Политически решения, които да се вземат от компетентните държавни органи в съответствие с принципа на мнозинството, като се гарантират правата на малцинството, включително правото му да изразява несъгласие и да води легална политическа дейност за преразглеждане на взети решения.

    – Открита и политическа дейност, свободна изява на мненията, култура и отговорност на всич­ки политически и обществени сили пред народа в съответствие с установения конституционен ред и при обществен контрол.

    – Гарантирана равнопоставеност на всички форми на собственост пред закона като задължителна предпоставка за естественото развитие на икономическите отношения, като се изключи възможността за принудително и всяко друго незаконно придобиване или промяна на характера на собствеността в страната. Конституционно определяне и ограничаване вида на обектите, които пред­ставляват изключителна държавна собственост. 

3. ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ НЕОТЛОЖНИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ:
   

    Кръглата маса да обсъди основните положения на внесените в Народното събрание закони с оглед предстоящото им приемане на следващата сесия. За целта да се образуват необходимите работни групи и други помощни органи. При постигане на консенсус на пленарно заседание по принципните положения на отделните проекти препоръките и предложенията на Кръглата маса се внасят в Народното събрание или в други държавни органи. В тези случаи членовете на работните групи участват в работата на Народното събрание и съответните държавни органи при изготвянето на окончателните проекти за закони и други нормативни актове, за да съдействат за изпълнението на постигнатите споразумения.

    а) За Закона за изменение на Конституцията.

    Кръглата маса е съгласна, че в Закона за изменение и допълнение на Конституцията, който ще се приеме на предстоящата сесия на Народното събрание, следва да се възприемат следните положения:

    – да отпадне преамбюлът;

    – да се отразят основните елементи на демократичната и хуманна политическа система в съответствие с т. 2 на това споразумение;

    – да се включат конкретни правни и материални гаранции за спазване на международно признатите човешки права и основни свободи.

    б) За закона за политическите партии.

    Законът за политическите партии, който ще бъде приет на следващото заседание на Народното събрание, следва да уреди условията за съществуване и дейност на политическите партии и другите организации с политическа цел. За да осигури разделянето на партийната дейност от функционирането на държавните институции, стопанските организации и неполитическите организации с идеална цел, Националната кръгла маса е съгласна, че в закона би трябвало да залегнат следните елементи:

    – опростена процедура за регистрация пред съда;

    – равноправни условия за организация и дейност на политическите партии и движения;

    – партиите, политическите организации и движения не могат да изграждат организационни структури по месторабота;

    – партиите, политическите организации и движения могат да създават свои политически клубове и сдружения по професии и интереси на териториален принцип и по местоживеене. Законопроектът следва да предвижда нормативна забрана:

    – за организирана политическа дейност по месторабота както на политическите партии, така и на други организации и движения;

    – за намеса на партии и други обществени сдружения в управлението и функционирането на министерства, комитети, ведомства и други държавни органи и учреждения, армията, системата на МВР и други органи на сигурността, съда и прокуратурата, както и стопански организации, националните средства за масово осведомяване (радио, телевизия, БТА), националната система за здравеопазване, творческите съюзи, религиозните организации, висшите учебни заведения и училищата;

    – за партии и политически организации и движения, чиято дейност е насочена към насилствено изменение на конституционния ред в страната, нарушаване на нейния суверенитет и териториалната цялост, разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда, към нарушаване на правата на гражданите;

    – за изграждане на партии, политически организации и движения на етническа и религиозна основа;

    – за създаване на военизирани и нелегални формирования на партии, политически и други организации и движения.

    Когато други организации и движения (профсъюзи, обществени движения, дружества и други) извършват политическа дейност, тя попада под разпоредбите на Закона за политическите партии и другите закони.

    В закона да се регламентират формите, условията и редът за получаване на материална помощ, дарения и завещания от чужди граждани и недържавни организации в полза на политически партии и на други обществени организации. Да не се допуска пряко или непряко финансиране от чужди държави, партии, организации и граждани на политическата дейност в страната в нарушение на установения от закона ред.

    в) За статута на радиото и телевизията.

    Кръглата маса изразява съгласие с основните положения на статута на радиото и телевизията, като смята за особено важни следните постановки:

    – радиото и телевизията са национални институции под контрола на Народното събрание;

    – създаване на консултативен парламентарно–обществен орган;

    – равноправно и регламентирано използване на радиото и телевизията от всички политически организации;

    – да определя задълженията на участниците в радио– и телевизионните предавания и да включ­ва раздел за професионалната етика на работещите в радиото и телевизията, с оглед да се спазва необходимата обективност, толерантност и отговорност.

    Кръглата маса да обсъди проектите за правилници на телевизията и радиото, да обсъди и препоръча кандидати за техните ръководства. 

4. НЯКОИ НЕОТЛОЖНИ МЕРКИ:
   

    а) Националната кръгла маса да обсъди и предложи на правителството в едномесечен срок да приеме нормативни актове, с които да въведе практика за огласяване на имущественото състояние и годишните доходи на:

    – ръководни дейци във висши органи и държавни и обществени организации, религиозни общности и др.;

    – имуществата на политическите партии и обществени организации, като се уреди контролът и проверката на постъпилата информация, както и начинът на използване на имуществата, признати за държавна собственост.

    б) до средата на април Националната кръгла маса на обсъди основните положения на законопроекта за гарантиране сигурността на държавата, обществения ред, правата и интересите на гражданите:

    – в разработвания законопроект да се предвидят съответни процедури, които да осигуряват възможност на гражданите да се запознават със събраната за тях информация и да получават данни за дейността на държавни органи и учреждения освен обявените със закон за държавна тайна;

    – по информация на Министерството на вътрешните работи работна група да се запознае с текущата реорганизация на органите на сигурността и при необходимост да съгласува предложения.

    Народното събрание да приеме акт, предложен от правителството, с който се определят категориите на цивилните лица, имащи право да притежават огнестрелно оръжие. Комисия към Народното събрание с участие на заинтересуваните политически сили да осъществи контрол за неговото приложение.

    в) На основата на предложение на специално създадена комисия с участието на представители на различните религиозни общности и веротърпими граждани Националната кръгла маса да обсъди в едномесечен срок целесъобразността на статута и функциите на Комитета по делата на българската православна църква и религиозните култове към Министерството на външните работи.

    г) във връзка с предстоящите свободни и демократични избори за Народно събрание през     първата половина на тази година Националната кръгла маса се изказва за създаване на равноправни условия за предизборна дейност на политическите партии.  

    Те да предвиждат наред с другото:

    – държавна помощ за участниците в избирателната кампания;

    – да се премахне държавният монопол върху издателската дейност и да се регламентира използването на съществуващата полиграфическа база с национално значение (в т. ч. и комплекс „Работническо дело“) и хартията на икономическа основа, като се създадат справедливи условия за достъп на всички обществени сили до тях;

    – заинтересуваните страни до края на месец март да подготвят и предложат на правителството акт, който да урежда тези въпроси до приемането на съответно законодателство, при зачитане на вече сключените договори и поетите ангажименти;

    – в периода до изборите да се освободи от мито вносът на хартия, печатарска, размножителна, канцеларска и аудиовизуална техника и други подобни материали за политически партии, обществени организации и движения.

    Общинските народни съвети и кметствата да съдействат на комисиите по изборите, в които в съответствие със закона да бъдат представени политически сили, участващи в избирателната кампания. Те да уредят следните въпроси:

    – да се осигуряват подходящи помещения за организиране на обществени изборни центрове с необходимото оборудване;

    – да се осигури ползването на подходящата за целта материална база на обществените организации безплатно и по съгласуван график за провеждане на политически мероприятия;

    – да се съгласува режим за равноправно използване на местните печатни издания, радиовъзлите и други средства за масова пропаганда извън месторабота; 

    – да се препоръча да не бъдат използвани религиозните институции в предизборната кампания;

    – да не се провежда организирана политическа дейност по месторабота по време на избира­телната кампания;

    – по време на избирателната кампания да се осигури ползването на материалната база на Народния дворец на културата, местните домове на културата (в т. ч. синдикални, младежки и други) и читалища, като се съгласуват с техните ръководства равни условия за ползване от всички политически партии;

    – най–късно един месец преди датата на изборите всяка политическа партия и обществена организация, участваща пряко или косвено в изборите, да публикува информация за имущественото си състояние, източниците на доходи, включително от чужбина, и основните разходи. Същата информация да бъде представена и един месец след провеждането на изборите;

    – всички политически партии и обществени организации, които ще участват в изборите, да предоставят до началото на предизборната кампания информация за своята програма, устав, структура, ръководни и спомагателни органи, щатен и членски състав.

    За да се изключат всякакви възможности за спекулации относно демократичността на изборите, а също така, за да се лишат от почва евентуални опити за дискредитиране на предизборната кампания и изборния процес отвътре или от чужбина, да бъдат поканени като гости на българската държава представители от парламентите на СССР, САЩ, ФРГ, Франция, Италия, Англия, Канада, Финландия, Австрия, както и от Парламентарната асамблея на Европейския съвет, Европейския парламент, Интерпарламентарния съюз и други страни и организации по взаимна договореност.

    Участниците в Националната кръгла маса ДЕКЛАРИРАТ, че независимо от резултатите от изборите, няма да се предприемат мерки, насочени против съществуването, нормалното функциониране, законно притежаваното имущество и средствата за информация на никоя от партиите – управляваща или опозиционна, против правата и сигурността на членовете им. Няма да се допуска каквато и да е дискриминация по политически причини.

    Кръглата маса предлага на правителството да създаде необходимата организация и вземе чрез съответните държавни органи ефикасни мерки за осигуряване на нормални условия за дейността на всички политически и обществени сили в страната и заедно с това за строгото спазване на обществения ред в периода до изборите и при тяхното произвеждане. Политическите партии и движения да поемат съответни задължения и отговорности в това отношение.

    София, 12 март 1990 г.

Съпредседатели на Националната кръгла маса:

 

Александър Лилов                                                                           Желю Желев

 Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса.“ (βλ. http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/dokumenti_round_table/agreement_political_system.htm).

„НАЦИОНАЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ

за гарантиране

 НА МИРНОТО РАЗВИТИЕ НА ПРЕХОДА КЪМ ДЕМОКРАТИЧНА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА

 Партиите, движенията и организациите, участващи в Националната кръгла маса, като съзнават, че народните интереси трябва да стоят над всякакви други интереси;

като потвърждават убеждението си, че преходът към демократична политическа система в България трябва да стане по ненасилствен, безкръвен и цивилизован път;

като споделят общата си загриженост, че всяка проява и тенденция към насилие, независимо откъде идва тя, ще осуети този процес;

като отчитат, че осигуряването на обществения ред и на спокойна обстановка в страната е в интерес на всички;

с пълното разбиране за необходимостта да се съобразяват с действащите закони се ангажират морално и политически пред българския народ с цялата си политическа дейност и в предстоящата предизборна кампания:

1. Да не използват насилствени методи и средства, да не проповядват и заплашват с насилие в каквато и да било форма и да не позволяват възникване на безредици и хаос в страната.
2. Да разглеждат политическото противопоставяне като състезание на идеи, платформи и програми, да проявяват присъщата на всяко демократично и цивилизовано общество търпимост към убежденията и възгледите на опонентите, като се стремят към постигането на съгласие чрез консултативен диалог.
3. Да гарантират взаимна ненамеса в политическата си дейност, да не пречат и да не осуетяват по незаконен начин каквито и да било политически изяви, включително мирни събрания и митинги, и да изключват всякакви опити за посегателство над пропагандните средства на другите страни.
4. Да не допускат използването на печатните издания и средствата за масово осведомяване за политически провокации и подстрекаване към насилие.
5. Да предотвратяват и пресичат случаи на насилие и да носят политическа и морална отговорност за неправомерни действия на свои членове или поддръжници.
6. Да полагат максимални усилия за създаване на необходимите условия за нормална и спокойна подготовка и произвеждане на изборите при пълна демократичност и еднакви възможности за участие на всички.
7. Да предотвратяват възможностите държавни органи да злоупотребяват с властта си в полза на една или друга партия.
8. Да изискват да се повиши отговорността на правозащитните органи:

– за поддържане на сигурността и обществения ред, като дейността им изцяло се приведе в съответствие с извършващите се демократични промени в Конституцията и в законодателството на страната;

– за решително предотвратяване и пресичане на всякакви опити за упражняване на физически, морален и психологически натиск и терор както срещу политически лидери, така и срещу отделни граждани;

– за търсене на отговорност, включително наказателна, на всички провинени в подобни деяния, включително служители на тези органи, в полза на която и да е политическа партия;

– за изземване на незаконно притежавано оръжие;

– осигуряване на еднаква охрана и подпомагане на самоохраната на сградите, помещенията и други обекти на законно регистрираните и действащи политически и обществени сили. 

Участниците в Националната кръгла маса призовават всички останали политически и обществени сили, всички български граждани да подкрепят тази декларация и да се присъединят към нея.

София, 12 март 1990 г.

Съпредседатели на Националната кръгла маса: 

Александър Лилов                                                                           Желю Желев

 Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса.“ (βλ. http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/dokumenti_round_table/agreement_miren_prehod.htm).

15 Μαρτίου 1990: Στις 10:05, ξεκινά η δεύτερη συνεδρίαση της δεύτερης συνόδου της ολομέλειας  της στρογγυλής τραπέζης. Θέμα της ημερήσιας διάταξης είναι η οικονομία και η δέσμη μέτρων της νεοσύστατης κυβέρνησης του ΒΚΚ για την αντιμετώπιση της κρίσης και οι οικονομικές μεταρρυθμίσεις της μεταβατικής περιόδου. Βάσει της Διακήρυξης για τον ρόλο και το στάτους της στρογγυλής τράπεζας: «στην παρούσα κατάσταση, η Εθνοσυνέλευση, η κυβέρνηση και άλλοι κρατικοί θεσμοί μπορούν να εκπληρώσουν πλήρως τα καθήκοντά τους μόνο με όρους εθνικής συγκατάθεσης, συμφωνίας μεταξύ διαφορετικών κοινωνικών δυνάμεων. Η Εθνική Στρογγυλή Τράπεζα, μέσω της ευρείας εκπροσώπησής της, εκφράζει την πολιτική βούληση του βουλγαρικού λαού και καθίσταται εγγυητής της μη αναστρέψιμης δημοκρατικής διαδικασίας». Να λοιπόν γιατί προτού κατατεθεί και συζητηθεί το κυβερνητικό πρόγραμμα στην Βουλή, καλό θα ήτανε στο πνεύμα της παραπάνω Διακήρυξης να πάρει το πράσινο φως από την αντιπολίτευση. Αυτή ήταν η επιδίωξη του Луканов – να εξασφαλίσει τουλάχιστον την σιωπηρή συγκατάθεση της ΕΔΔ. Μάλιστα ακολούθησε και η επεξεργασία από την Ομάδα επαφών κειμένου προς έγκριση από την ολομέλεια της στρογγυλής τραπέζης με τίτλο «Βασικές αρχές και περιεχόμενο της οικονομικής μεταρρύθμισης». Το ντοκουμέντο αυτό ήταν έτοιμο στις 23.03.1990, αλλά τελικά δεν έφτασε ποτέ στην ολομέλεια (βλ. εδώ το πλήρες κείμενο  http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/spravki/Nepriet_dokument.htm) και έτσι η οικονομία ήταν το βασικό πεδίο στο οποίο η στρογγυλή τράπεζα – ουσιαστικά η αντιπολίτευση – δεν έθεσε  ένα μίνιμουμ εθνικής συνεννόησης. Η επιλογή της δεν ήταν τυχαία. Η οικονομία θα αποτελούσε το πεδίο της προεκλογικής της σύγκρουσης με το ΒΚΚ. Το σύστημα της οικονομίας της αγοράς ή με το μαρξιστικό λεξιλόγιο – το καπιταλιστικό οικονομικό σύστημα, πίστευαν ότι θα έπρεπε να το επανεγκαταστήσουν δεξιά κόμματα και πολιτικές. Πέρα από την ορθή στρατηγική επιλογή της αντιπολίτευσης να μην δεσμευτεί στην οικονομική διαχείριση πριν πάρει την εξουσία (την οποία θεωρούσε δεδομένη) στις επικείμενες εκλογές, ήταν και θέμα επιστημονικής ανεπάρκειας του στελεχικού δυναμικού της ΕΔΔ. Η επιλογή της «άρνησης» σε ότι πρότειναν οι κομμουνιστές, ήταν το «περιεχόμενο της οικονομικής πολιτικής» που διέθετε εκείνη την περίοδο η αντιπολίτευση, μαζί με τις εισαγωγικές ιδέες του εγχειριδίου «Οικονομική» του Paul Samuelson που αποσπάσματά του μεταφράστηκαν τότε στα βουλγαρικά. Οι ιδέες του Milton Friedman ήταν ακόμη ταμπού  για τους νεαρούς οικονομολόγους απόφοιτους του  ВИИ „Карл Маркс“ και των άλλων μαρξιστικών (των μοναδικών μέχρι τότε) σχολών που θα επαναβαπτίζονταν αργότερα σε εμπειρογνώμονες των δεξιών κομμάτων.

Από τους ελάχιστους οικονομολόγους, γνώστες των δομών και των λειτουργιών της οικονομίας της αγοράς, που επιλέγουν το στρατόπεδο της ΕΔΔ, σε αυτό το πρώιμο στάδιο και μετέχουν ως εμπειρογνώμονες στις διαβουλεύσεις, είναι ο καθηγητής χρηματοοικονομικής στο ВИИ „Карл Маркс“ – Георги Петров και ο οικονομολόγος του Οικονομικού Ινστιτούτου της Ακαδημίας επιστημών – Венцеслав Димитров. Αργότερα, στις 25.06.2007, η Επιτροπή Φακέλων  κατά την έρευνα της ομάδας συμβούλων του σοσιαλιστή Προέδρου της Βουλγαρίας Георги Първанов, στην οποία βρισκόταν και ο Димитров (κάνοντας στροφή 180^Ο στις πολιτικές πεποιθήσεις του), με την απόφαση της № 9, γνωμοδότησε ότι ο  ίδιος ήταν πράκτορας της Κρατικής Ασφάλειας, από τις 11.04.1984 με το ψευδώνυμο „ПОПОВ” και αρ. № 68778. Ο φάκελος του καταστράφηκε  τον Ιούλιο του 1990,  για «επιχειρησιακούς λόγους» και αφού ο ίδιος είχε εκλεγεί βουλευτής της ΕΔΔ ένα μήνα πριν.

Πηγή: http://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-18-15-58-11/186-2014-12-30-18-51-43

Άλλοι οικονομολόγοι που μετέχουν στην ομάδα της ΕΔΔ, ως εμπειρογνώμονες είναι ο Иван Пушкаров και ο Огнян Пишев. Ο οικονομολόγος Димитър Луджев, μετέχει, όχι τόσο ως εμπειρογνώμονας, αλλά ως πολιτικό στέλεχος, (ήταν μέλος της Συντονιστικής Επιτροπής της ΕΔΔ και υπεύθυνος της, στην Ομάδα επαφών της στρογγυλής τραπέζης).

Εδώ θα ανοίξω μια παρένθεση για τον άνθρωπο που σε ορισμένους μήνες θα αναλάμβανε το υπουργείο Οικονομικών, σε ορισμένα χρόνια την ηγεσία της ΕΔΔ και την πρωθυπουργία, τον  главен асистент της πολιτικής οικονομίας του σοσιαλισμού, στην έδρα „Политическа икономия“ του „Центъра по идеологически дисциплини“, στο  ВМЕИ „Вл. Илич Ленин“ Σόφιας, Иван Костов. Ορίστε τι αναφέρει για αυτόν ο В. Димитров, σε μία συνέντευξή του στην εφημερίδα „Труд” στις 21 Σεπτεμβρίου 2000: “Още по времето на Кръглата маса убеждавах Костов да започне да работи за СДС. Тогава успях да събера 50-60 души икономисти, независимо какви са били преди това, на “Раковски” 134, но Костов не дойде. Каза ми: “Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма към КНСБ. Искам да работя за пари, ако се занимавам с политика, ще остана гол.” Тогава заедно с проф. Беров и Емил Хърсев готвеха икономически анализи на Кръстьо Петков и той им плащаше. Казах му: “Добре, Иване, СДС сега няма пари да ти дава, но не знам след време какво ще стане. ” По същото време излязоха двете му статии в “Работническо дело”. Наскоро на един коктейл видях Нора Ананиева със съпруга й – проф. Ананиев. Той си е комунист по убеждение, но допускам, че е по своему честен, има много такива хора. Той ми каза, че като е бил в щаба на Андрей Луканов по време на Кръглата маса, Иван Костов лично е идвал при тях и е искал от Луканов да му даде повече свобода да работи. Може би е очаквал да бъде издигнат за изборите за ВНС именно от тях. Но Луканов казал: “Засега такива асистенти не ни трябват. ” Тогава не знаех за тези ходове на Костов и заедно с Любомир Павлов продължих да го убеждавам да се кандидатира от името на СДС. Костов все отказваше. Накрая оставаха няколко дни до предаването на листите през май 1990 г. и аз му казах: “Иване, ще се явиш ли, или не?” Той ми отговори: “Дайте ми три дни да питам жена си.” Ние се спогледахме с Любо в коридора на апартамента му на ул. “Струмица”, и Софиянски беше с нас, но решихме да го изчакаме. Иван дойде след два дни и каза: “Добре, жена ми каза: Да.” Погледнах го учудено, сигурно вече е бил получил отказ от другите. Включихме го на пето място в пропорционалната листа в Пловдив. Не казвам, че сме сбъркали тогава. Но сега разбирам, че с тези личностни качества той изобщо не е за политик. Иван Костов е затворен в себе си, не може да работи в тим, няма приятели. Много държи на жена си, която си е една партийна секретарка. И вместо да я скрие някъде отзад, я бута напред.“

Αλλά και ο Ж. Желев, δεν είχε τις καλύτερες εντυπώσεις για τον άνθρωπο που θα ονομαστεί αργότερα „Командирът“: „Моите първи впечатления за моралните и политическите качества на Иван Костов не бяха по-добри. Ще разкажа първата си среща с него през декември 1989 г. Трябва да е било непосредствено след създаването на СДС на 7 декември или по-точно между 7-и и 14-и декември 1989 г. Тъй като от цялата страна, вкъщи, на “Чавдар войвода” започнаха да идват хора за разговори, съвети, указания, инструкции, нaгледни материали и даже по стълбището от партера до първия етаж започнаха да се образуват опашки, което правеше невъзможно да се живее в апартамента, бях принуден да ангажирам една маса в сладкарница “Пролет” срещу паметника на Съветската армия и там да приемам посетителите. Сервитьорите, с които се познавахме от по-рано и които се отнасяха с голяма симпатия към демократичното движение, всеки ден от 1 ч след обяд резервираха определената маса, без да искат в замяна някаква компенсация. Така продължи, докато на Кръглата маса не извоювахме сградата на “Раковски” 134. Един ден идва един мургав мъж с черна къдрава коса и матов шлифер и ме пита аз ли съм еди-кой си. Представих се и го поканих да седне на масата. Той отказа да седне, но ми каза, че разполага с икономически екип с компютри и база данни, които биха могли да бъдат полезни на Съюза на демократичните сили, но, добави той, трябва добре да се плати, показвайки с пръстите на дясната ръка жеста на броенето на пари. Аз му отговорих: “Господине, много мило от ваша страна. Благодаря ви, че ни предлагате толкова важна услуга, но ние сме бедни като църковни мишки, нямаме пукнат грош… Дано да дойде времето, когато ще можем да плащаме, за да ползваме тази толкова важна за нас информация… ” Неговите заключителни думи бяха: “Е, когато ще можете да плащате, тогава… “. От този разговор останах с много тягостно впечатление. От една страна, като човек на науката аз много добре знаех цената на подобна икономическа информация и че при нормални условия такива услуги трябва да се плащат добре като всеки висококвалифициран труд. Но от друга страна, той идваше да продава държавна информация като амбулантен търговец, целта на когото е единствено да спечели пари, без оглед на каквато и да било обществена кауза… Това неприятно усещане се подсилваше и от факта, че ние самите работехме вече половин година без заплати. От месец май 1989 г. всички членове на Клуба бяхме уволнени от Института по културата по политически причини. Сякаш като контрапункт на това поведение беше една друга среща, състояла се дни по-късно. На път за сладкарница “Пролет” точно по обяд ме посрещна друг мъж среден на ръст, също с къдрава коса и матов шлифер и се представи: “Аз съм адвокатът Александър Джеров. Искам да работя за Съюза на демократичните сили. Бих могъл всеки ден по два часа да давам безплатни юридически консултации на гражданите от името на Съюза на демократичните сили. Намерете ми само едно помещение. Нищо не искам за себе си… “. Това вече беше друг обществен морал. Стана ми драго, защото и други хора идваха по същия начин безкористно да помагат на демокрацията – кой със съвети, кой с пари, кой с колата си – без да искат в замяна на това нищо за себе си“. (βλ. http://www.omda.bg/public/bulg/news/personal/dopalnitelni_personal/Ivan%20Kostov_spored_Jelev.htm)

Γεγονός είναι ότι εκείνη την περίοδο ο Иван Костов συμμετείχε σε μία ομόρρυθμη εταιρεία (Ο.Ε.)  ή όπως ονομαζόταν τότε με βάση το Διάταγμα № 56 – „дружествена фирма на граждани“, την „Макрос“, μαζί με τον μετέπειτα πρωθυπουργό Любен Беров (30.12.1992 – 17.10.1994), τον σε λίγους μήνες υποδιοικητή της κεντρικής τράπεζας Емил Хърсев ( 16.01.1991 – 31.07.1993), τον μετέπειτα υπουργό Οικονομικών σε διάφορες κυβερνήσεις Стоян Александров, τον μετέπειτα πρόεδρο της Υπηρεσίας Οικονομικού προγραμματισμού και ανάπτυξης Венцислав Антонов, κ.ά. (βλ. Лилов Г., ПОЛИТИЦИ. ПАРИТЕ! МРЪСНИТЕ ИМ ТАЙНИ!, σ.152) Τότε ήταν που η „Макрос“ προσέφερε έναντι αμοιβής οικονομικές αναλύσεις στο «καθεστωτικό συνδικάτο» – КНСБ, όπως αναφέρει παραπάνω ο Димитров. Να γιατί στα μάτια του Желев, ο Костов περιφερόταν σαν «πλανόδιος πωλητής».

19 Μαρτίου 1990: Στις 15:10, ξεκινά η τρίτη συνεδρίαση της δεύτερης συνόδου της ολομέλειας  της στρογγυλής τραπέζης. Στο πρώτο μέρος των εργασιών διαβάζεται από τον Ал. Йорданов, Δήλωση της ΕΔΔ με την οποία ενημερώνει την άλλη πλευρά, δηλαδή το ΒΚΚ, ότι δεν προτείθεται να συνυπογράψει το κείμενο του Μνημονίου συνεργασίας και οικονομικής βοήθειας, που ήδη έχει στείλει η βουλγαρική κυβέρνηση προς τα όργανα της ΕΟΚ και τις χώρες μέλη του ΟΟΣΑ.

Στο δεύτερο μέρος της συνεδρίασης συνεχίζεται η συζήτηση πάνω σε τρία νομοσχέδια που θα ψηφιστούν στην Βουλή, αφού προηγουμένος πάρουν την ομόφωνη έγκριση των μελών της στρογγυλής τραπέζης: το νομοσχέδιο για τα πολιτικά κόμματα, το νομοσχέδιο για τις αλλαγές και συμπληρώσεις του Συντάγματος της χώρας και το νομοσχέδιο για την εκλογή Συντακτικής Εθνοσυνέλευσης (Велико народно събрание).

  26 Μαρτίου 1990: Στις 9:36, ξεκινά «κεκλεισμένων των θυρών», η τέταρτη συνεδρίαση της δεύτερης συνόδου της ολομέλειας  της στρογγυλής τραπέζης. Συνεχίζεται η συζήτηση που ξεκίνησε στις 19 Μαρτίου, πάνω στα τρία νομοσχέδια. Τελικά μέχρι το τέλος της συνεδρίασης στις 22:05, τα δύο στρατόπεδα κατάφεραν να φτάσουν σε συμφωνία για τις βασικές ιδέες και αρχές του νομοσχεδίου για τα πολιτικά κόμματα.

   –  Ο Луканов δίνει εντολή η Βουλγάρικη Τράπεζα Εξωτερικού Εμπορίου – ΒΤΕΕ να ετοιμάσει ανακοίνωση προς όλους τους πιστωτές με την οποία να τους ενημερώνει ότι αναστέλλει προσωρινά την αποπληρωμή των χρεολυσίων των δανείων του κράτους, αλλά θα συνεχίσει κανονικά την πληρωμή των τόκων. (βλ.. Биков, Ρ., Мицев, Μ., Начев, Н., 1992, σ. 72)

   –  Στην Σόφια ξεκινούν οι εργασίες της ιδρυτικής εθνικής διάσκεψης του Κινήματος για Δικαιώματα και Ελευθερίες – ΚΔΕ (ДПС). Εκλέγονται τα όργανα του κινήματος: Κεντρικό συμβούλιο (31 μέλη), Κεντρικό γραφείο διαχείρισης (7 μέλη), Πρόεδρος – Ахмед Доган και Γραμματέας – Осман Октай.

27 Μαρτίου 1990: Στην αίθουσα 6 του НДК, στις 17:10, συνεχίζεται με ανοιχτή σε ράδιο και τηλεόραση, η πέμπτη συνεδρίαση της δεύτερης συνόδου της ολομέλειας  της στρογγυλής τραπέζης. Τα θέματα στα οποία δεν συμφωνούν είναι: α) Το εκλογικό σύστημα. Η ΕΔΔ είναι της άποψης του ενισχυμένου αναλογικού συστήματος, ενώ το ΒΚΚ του μεικτού, δηλαδή, ένας αριθμός βουλευτών να εκλέγονται με πλειοψηφικό σύστημα και ένας άλλος αριθμός με αναλογικό σύστημα. β) Το είδος της Εθνοσυνέλευσης: Η ΕΔΔ θέλει Συντακτική Εθνοσυνέλευση που θα ψηφίσει μέσα σε ένα, ενάμιση χρόνο, το νέο Σύνταγμα και μετά θα έπρεπε να διαλυθεί και να προκηρυχθούν εκλογές. Το ΒΚΚ δεν έχει ουσιαστικά αντίρρηση στο συντακτικό της χαρακτήρα, αρκεί κατά την διάρκεια των εργασιών της για το νέο Σύνταγμα, να λειτουργεί όπως μια κανονική βουλή με πλήρης νομοθετικές αρμοδιότητες. Επίσης πιστεύει ότι η διάλυσή της θα πρέπει να αποφασιστεί από το ίδιο το σώμα, όταν εκπληρώσει τον βασικό της σκοπό – την έγκριση του Συντάγματος. γ) Η εκλογή του Προέδρου: Η ΕΔΔ θέλει ο πρόεδρος (που τον ονομάζει „президент“) να εκλέγεται από την βουλή, ενώ το ΒΚΚ είναι της άποψης ότι ο πρόεδρος (που τον ονομάζει „председател“) πρέπει να εκλέγεται άμεσα από τον λαό.   

29 Μαρτίου 1990: Στην έκτη συνεδρίαση της δεύτερης συνόδου της ολομέλειας  της στρογγυλής τραπέζης που ξεκινά στις 13:25 και ολοκληρώνεται στις 22:25, συνεχίζεται η διαπραγμάτευση που ξεκίνησε στις 19 Μαρτίου, πάνω στα τρία νομοσχέδια. Αν και το κείμενο του νομοσχεδίου για τα πολιτικά κόμματα είναι έτοιμο για υπογραφή (φέρει ημερομηνία 29.03.1990), τελικά θα υπογραφεί την επόμενη ημέρα μαζί με τα άλλα δύο νομοσχέδια.

   –  Στην Βουλή ο πρωθυπουργός А. Луканов, παρουσιάζει το πρόγραμμα της κυβέρνησής του για την έξοδο από την οικονομική κρίση και την ανάπτυξη της οικονομικής μεταρρύθμισης.  (βλ. „Протоколи от пленарни заседания на Деветото Народно Събрание относно: Разисквания по доклада на министър-председателя и по πрограмата на Правителството за излизане от стопанската криза и за разгръщане на икономическата реформа“ στο: БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА, СБОРНИК ДОКУМЕНТИ, ТОМ ПЕТИ 1948–1990г., ЧАСТ ПЪРВА, σσ.  526 – 539. http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/p_history_archives_doc5_bg.pdf).

   –  Στο γραφείο του πρωθυπουργού А. Луканов, με την παρουσία του διοικητή της ΒΛΤ, Ив. Драгневски, μετά την τελική σύνταξη του κειμένου για την κήρυξη του μερικού μορατόριουμ της αποπληρωμής του εξωτερικού χρέους της χώρας, δίνεται η εντολή στην Βουλγάρικη Τράπεζα Εξωτερικού Εμπορίου, αργά το βράδυ, να στείλει το τέλεξ της απόφασης σε όλους  τους πιστωτές της. Σε αυτούς  που χορήγησαν ή εγγυήθηκαν δάνεια προς την Βουλγαρία περιλαμβάνονται 14 κράτη (Αυστρία, Βέλγιο, Γερμανία, Ολλανδία, Γαλλία, Καναδά, Ιταλία, Δανία, Ιαπωνία, Ελβετία, Φιλανδία, Ισπανία, Σουηδία και Ηνωμένο Βασίλειο) καθώς και περίπου 340 εμπορικές τράπεζες (ανάμεσά τους οι: Deutshe Bank, Bank of Japan, Banco di Napoli, Bank of Austria, Credit Lyonnais, Jiro Credit Bank, Midland Bank, Societe Generale, κ.ά). 

30 Μαρτίου 1990: Στην έβδομη συνεδρίαση της δεύτερης συνόδου της ολομέλειας  της στρογγυλής τραπέζης που ξεκινά στις 12:05 και ολοκληρώνεται στις 18:55, υπογράφονται τα τρία κείμενα των συμφωνιών για τις βασικές ιδέες και αρχές των νομοσχεδίων για: α) τα πολιτικά κόμματα, β) τις αλλαγές και συμπληρώσεις του Συντάγματος της χώρας και γ) το νομοσχέδιο για την εκλογή Συντακτικής Εθνοσυνέλευσης (Велико народно събрание). Παρακάτω παραθέτω τα τρία κείμενα:

„СПОРАЗУМЕНИЕ

ПО ОСНОВНИТЕ ИДЕИ И ПРИНЦИПИ НА ЗАКОНОПРОЕКТА

ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ

 Участниците в Националната кръгла маса постигнаха съгласие по основни идеи и принципи на законопроекта за политическите партии, който ще бъде обсъден и приет на предстоящата сесия на Народното събрание. Общо е убеждението, че бъдещият закон следва да осигури условия за развитие и утвърждаване на политически плурализъм в страната.

В съответствие със Споразумението по политическата система участниците в Националната кръгла маса се съгласиха по следните основни положения, които да бъдат отразени в Закона за политическите партии:

1. Гарантира се конституционното право на гражданите свободно да се сдружават в политически партии. Членуването или нечленуването в партия, както и прекъсването на членството не създават предимство или ограничения в правата на гражданите.
2. Политическите партии да се вписват в отделен регистър в Софийския градски съд по опростена процедура. Да се предвиди и седемдневен срок за обнародване в „Държавен вестник” на решението за вписване на политическата партия в регистъра.
3. Политическите партии да осъществяват дейността си в рамките на Конституцията и законите на страната и в съответствие със своя устав и програмни цели.
4. На всички партии да се гарантират равни права за участие в политическия живот:

– държавата да съдейства в предоставянето на партиите на помещения и други материални средства, необходими за осъщестяване на тяхната дейност, при еднакви условия и ред;

– всяка партия може да има собствени печатни издания и да извършва издателска дейност;

– партиите да имат право на достъп до държавните средства за масова информация по въпроси, свързани с тяхната дейност.

5. С цел да се гарантира мирното развитие на демократичния процес законът да предвиди следните забрани:

– за партии, чиято дейност е насочена към насилствено изменение на конституционния ред в страната, нарушаване на нейния суверенитет и териториална цялост, разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата на гражданите;

– за образуване на партии, които се стремят да постигнат целите си чрез насилие или други недопустими от закона средства;

– за изграждане на партии на етническа и религиозна основа;

– за създаване на военизирани и нелегални формирования на партии;

– за създаване към партиите на детско-юношески организации, в които членуват лица до 16 години;

– за намеса на партиите в дейността на държавните органи и учреждения, армията, милицията, органите на сигурността, правозащитните органи, стопанските организации, държавните средства за масово осведомяване, здравеопазването, творческите съюзи, религиозните организации, науката и образованието;

– за изграждане на организационни структури на партиите по месторабота;

– за организирана политическа дейност по месторабота на политически партии и на други организации и движения – профсъюзи, обществени движения, дружества и др. Под организирана политическа дейност се разбира провеждането на митинги, демонстрации, събрания и други форми на публична агитация в подкрепа на политически партии, както и на кандидати за избори*.

(*3апознаването на срочнослужещите с преизборните платформи на участниците в изборите и начинът на гласуване се определят в Закона за избиране на Народно събрание, като се осигурят еднакви условия и ред под контрола на избирателните комисии.)

6. Законът за политическите партии следва да регламентира източниците и средствата за издръжка на партиите, възможността за субсидирането им при определени условия от държавния бюджет, както и за осъществяване на стопанска дейност, свързана с техните уставни цели. В Закона за партиите да се предвидят и условията и редът за получаване на средства от държавния бюджет за компенсиране на изборните разходи.
7. Да се забрани финансирането на политически партии под каквато и да е форма и начин от чужди държави в лицето на техни органи, учреждения и организации. Партиите да не могат да получават парични средства и друго имущество от чужди организации със стопанска и нестопанска цел, както и от анонимни източници. Да се допусне възможност чужди граждани да правят индивидуални или колективни дарения в полза на политически партии в размер най-много на 500 щатски долара за индивидуалните и 2000 щатски долара за колективните.

Партиите не може да се финансират от държавни органи и учреждения и от стопанските предприятия.

Средствата, получени в нарушение на посочените забрани, да се отнемат в полза на държавата.

Като временна мярка, в допълнителните разпоредби на закона да се предвиди възможност в едногодишен срок от деня на влизане на закона в сила политическите партии да получават дарения от чуждестранни организации с идеална цел във форма на технически средства и материали, пряко необходими за дейността на партиите, или техния паричен еквивалент. Когато тези дарения са в парична форма, то средствата задължително да се превеждат по целева валутна сметка в Българска външнотърговска банка на името на съответната партия.

Контролът за законността по придобиването и разпореждането с имуществото на партиите да се осъществява от парламентарно-обществен постоянно действащ орган към Народното събрание. Всяка година до края на март партиите представят доклад пред експертната комисия за размера и източниците на приходите и за разходите си за предходната година, който се обнародва в „Държавен вестник”. Такъв отчет се представя и най-късно в двуседмичен срок до деня на произвеждането на избори за Народно събрание.

Да се предвиди облекчено данъчно облагане върху имуществото на партиите.

Новоизбраното Народно събрание може отново да разгледа разпоредбите, свързани с финансирането на политическите партии.

8. Политическа дейност в рамките на Конституцията и законите могат да осъществяват и други организации и движения. Когато организации и движения, които не са партии, желаят да участват със свои кандидати в изборите за Народно събрание, народни съвети и други изборни органи или да участват в предизборни коалиции, за участието си в изборите те следва да се регистрират по реда, предвиден за партиите, и по отношение на тях да се прилагат разпоредбите на Закона за политическите партии. Обществени организации и движения не могат да бъдат колективни членове на политически партии.

За други организации и движения с политическа цел, изрично заявена в техния устав и програма, да се отнасят забраните и изискванията, предвидени в т. т. 5 и 7 от това Споразумение, както и правата, предвидени в т. 4 от Споразумението.

9. Да се предвидят условията и редът за прекратяване на политическите партии, включително и възможността за разпускането им от Върховния съд, когато дейността им попада под забраните, уточнени в това Споразумение.
   

София, 29 март 1990 г.

Съпредседатели на Националната кръгла маса:  

Александър Лилов                                                                           Желю Желев

 Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса.“ (βλ. http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/dokumenti_round_table/agreement_political_parties.htm).

„СПОРАЗУМЕНИЕ

ПО ОСНОВНИТЕ ИДЕИ И ПРИНЦИПИ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

     Участниците в Националната кръгла маса постигнаха съгласие по основните идеи и принципи на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България.

    Промяната на Конституцията е необходимо условие за по-нататъшното осъществяване на мирния и легален преход към демокрация. Предлаганите изменения са поредна стъпка в посока към цялостна конституционна реформа на обществената система.

    В съответствие със Споразумението по политическата система участниците в Националната кръгла маса се съгласиха по следните основни положения, които да бъдат отразени в Закона за изменение и допълнение на Конституцията.

I. ПО ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА

1. Възприемат определението на Народна република България като демократична и правова държава.
2. В конституционния текст като основно начало на политическата система да се включат принципите на политическия плурализъм, демократизъм и хуманизъм.
3. В конституционния текст да се посочи, че народната република е единна и неделима, като държавата признава и съдейства за развитието на местното самоуправление, което се урежда със закон.
4. Да се осъществи последователна и пълна деидеологизация на конституционните текстове.
5. Българският език да се обяви за официален език в НР България.

II. ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА  

1. Икономическата система на НР България да се основава на свободната инициатива и стопанската конкуренция при всички равнопоставени форми на собственост, като същевременно е насочена към увеличаване на благосъстоянието на цялото общество.
2. В условията на пазарна икономика държавата да поема закрилата върху социално слабите слоеве от населението, а безработицата да се установи по конституционен ред като един от основните осигурени социални рискове.
3. В Конституцията да се ограничат обектите на изключителна държавна собственост и да се посочат основните обекти на общинска собственост.
4. Държавното регулиране на стопанската дейност да се осъществява с икономически средства, като при това не се допуска установяването на монопол, нелоялната конкуренция и нарушаване­то на правата на потребителите.
   

    III. ПО ОСНОВНИТЕ ПРАВА И СВОБОДИ НА ГРАЖДАНИТЕ  

1. Да се установят правни механизми и да се създават реални условия за осъществяването на конституционните права и свободи на гражданите в съответствие с международните актове, подписани от НР България.
2. В конституционния текст специално да се определи роля на политическите партии като една от основните форми за сдружаване на гражданите и тяхното свободно участие в политическия живот на страната.
3. Конституционното определение за свободата на изповеданията да се приведе в съответствие с международно приетите норми.
4. Свободата на мнение да се обособи в отделен текст и да се формулира в разгърнат вид.
   

IV. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРИ ПРЕХОДА КЪМ ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАЦИЯ  

1. При прехода към парламентарна демокрация последователно да се прилага основополагащият принцип на разделяне на властите в съответствие с общоприетите стандарти на парламентарните демокрации и конституционни гаранции срещу прекомерно съсредоточаване и злоупотреба с властта от отделни лица или институции.
2. Новоизбраното Велико народно събрание в срок от една година и половина да изработи и приеме нова Конституция на страната и да реши да се проведе референдум, чрез който народът да я утвърди. Едновременно с това то да функционира като работещ парламент, като приема всички закони и други актове, необходими за нормалната дейност на държавата.

    До приемането на нова Конституция Великото народно събрание може да внася промени в действащата Конституция, освен в разпоредбите, отнасящи се до държавния глава.

    Участниците в Националната кръгла маса изразяват мнението, че след приемането на новата Конституция Великото народно събрание единствено може да реши да прекрати или да продължи своята дейност, в съответствие с разпоредбите на новата конституция.

3. Великото народно събрание да функционира като постоянно работещ законодателен орган.
4. Великото народно събрание да се състои от 400 народни представители.
5. Участниците в Кръглата маса изразяват своето съгласие с промените в гл. V на Конституцията да бъде отменена институцията Държавен съвет на НРБ. Същевременно да се определи статутът на държавния глава – председател (президент) на републиката, който в сегашните условия да бъде избран от Народното събрание.

    Участниците в Кръглата маса изразяват своето съгласие за държавен глава на страната да бъде избран действащият председател на Държавния съвет на НРБ.

    С новата Конституция на страната да се регламентира формата недържавно управление, включително функциите и мандатът на държавния глава.

6. С измененията в действащата Конституция да се определят следните правомощия на държавния глава:

    – да олицетворява единството на народа и да гарантира суверенитета, териториалната цялост, отбраната и националната сигурност на страната;

    – да осигурява функционирането на държавните органи според Конституцията и законите;

    –  да представлява държавата в страната и международните отношения;

    – да назначава правителство, след като неговата програма и състав получат одобрение на парламента;

    – да отправя обръщения към народа и парламента;

    – да осъществява общо ръководство на отбраната и сигурността на страната и изпълнява фун ­кциите на главнокомандващ на Въоръжените сили;

    – да назначава посланици, да приема акредитивни писма, да дава награди и звания, както и да взема решения за помилване, предоставяне на гражданство и право на убежище, да сключва международни договори, да осъществява и други представителни функции;

    – в изпълнение на своите правомощия издава укази и решения, които нямат нормативен характер;

    – когато е застрашена сигурността на страната и териториалната й цялост, при стихийни бедс­твия и в случаите, когато е нарушено функционирането на органите на държавната власт, в съотве­ствие с Конституцията и законите може да обяви обща и частична мобилизация или извънредно положение по предложение на Министерския съвет, когато Народното събрание не заседава. В такива случаи Народното събрание се свиква незабавно, за да вземе решение;

    – обявява положение на война при въоръжено нападение срещу Народна република България или при необходимост от неотложно изпълнение на международно задължение за взаимна отбра­на, ако Народното събрание не заседава и не може да бъде свикано. В тези случаи Народното събрание се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;

    – не може да изпълнява други ръководни държавни, политически, обществени и стопански функции, да бъде член на ръководството на партия или да бъде народен представител.  

V. ПО СТАТУТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

1.  Необходимо е създаването на силно, компетентно и отговорно правителство, което, осъщес­твявайки пълноценно своите функции, да е в състояние да провежда последователна политика, на­сочена към извеждането на страната от икономическата криза и прехода към пазарна икономика.
   

VI. МЕСТНО УПРАВЛЕНИЕ 

    Участниците в Националната кръгла маса намират за необходимо скорошното провеждане на избори за местни органи на управление, не по-късно от края на 1990 г.

    Изборите за Велико народно събрание да се произведат по смесена система, при която:

    – 200 депутатски мандата да бъдат заети чрез преки избори на кандидати в едномандатни избирателни райони по мажоритарния принцип с мнозинство повече от половината от действителните гласове,

    – 200 депутатски мандата да бъдат заети въз основа на пропорционалния принцип чрез избори в многомандатни териториални райони по партийни листи;

    – всеки избирател да има два гласа – първи глас за избор на кандидат в едномандатен район и втори глас за избор по партийна листа.

    Участниците в Националната кръгла маса ще подпишат Споразумението по основните положения за произвеждането на изборите за Велико народно събрание.

    Националната кръгла маса предлага на Народното събрание да отрази в законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ съгласуваните в работната група проекти за текстове, съгласно споразумението по политическата система.   

    София, 30 март 1990 г.

Съпредседатели на Националната кръгла маса: 

Александър Лилов                                                                           Желю Желев 

 Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса.“ (βλ. http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/dokumenti_round_table/agreement_amendments_constitution_NRB.htm

СПОРАЗУМЕНИЕ

ПО ПРИНЦИПИТЕ И ОСНОВНИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ НА ЗАКОНОПРОЕКТА

ЗА ИЗБИРАНЕ НА ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 Участниците в Националната кръгла маса постигнаха съгласие по принципите и основните по­ложения на законопроекта за избиране на Велико народно събрание.

Страните подчертават особената важност на този Избирателен закон за свободното произвеждане на демократични избори за Велико народно събрание, от което в значителна степен ще зависи развитието на демократическия процес в страната. Изхождайки от това разбиране и в съответствие със Споразумението по политическата система, участниците в Националната кръгла маса се съгласиха да предложат на Народното събрание в Избирателния закон да намерят място следни­те основни положения:  

1. Изборите за Велико Народно събрание да се произведат на основата на принципите на всеобщото, равното и прякото избирателно право с тайно гласуване.
2. Изборите да се произведат по смесена система, при която:

– 200 депутатски мандата да бъдат заети чрез преки избори на кандидати в едномандантни избирателни райони по мажоритарния принцип с мнозинство повече от половината от действител­ните гласове;

– 200 депутатски мандата да бъдат заети въз основа на пропорционалния принцип чрез избори в многомандатни териториални райони по партийни листи;

– всеки избирател има два гласа: първи глас за избор на кандидат в едномандатен избирателен район и втори глас за избор по партийна листа.

3. Приемат предложения в законопроекта ред за съставяне на избирателните списъци. За да се предотврати злоупотребата с удостоверенията за гласуване на друго място, намира за целесъобразно да се ограничи тяхното издаване. Секционните избирателни комисии да съставят отделен списък за гласувалите по този ред, като прилагат към него удостоверение на гласувалите. Районните избирателни комисии да осъщестяват контрол върху издаването на удостоверенията за гласуване на друго място.
4. Държавният съвет образува избирателните райони и утвърждава избирателните книжа при консултации с Централната избирателна комисия най-късно 55 дни преди изборния ден. Министерският съвет да предостави на политическите партии и другите политически организации, участващи в изборите, достъп до данните за образуване на избирателните райони. Многомандатните избирателни райони да се формират на основата на бившите окръзи.
5. Организацията и произвеждането на изборите да се осъществява от избирателни комисии, в състава на които се включват юристи, лица с друго подходящо образование, безпартийни и равен брой представители на политически партии. Централната избирателна комисия да се назначава от председателя (президента) на републиката след консултации с ръководствата на партиите най-късно два месеца преди деня на изборите. Районните избирателни комисии се назначават след консултации със съответните ръководители на политическите партии от изпълнителния комитет на съответния областен народен съвет, а секционните – от изпълнителните комитети на съответните общински народни съвети. Да отпадне изискването за регистриране на назначените по посочения ред комисии пред съд, тъй като това само ще усложни и затрудни работата.
6. Централната избирателна комисия:

а) регистрира предизборните коалиции и цветовете на партиите и коалициите;

б) разглежда жалби против незаконни актове и действия на районните избирателни комисии и взема окончателно решение по тях;

в) обявява изборните резултати за цялата страна;

г) осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на районните избирателни комисии.

Решенията на Централната избирателна комисия могат да бъдат обжалвани пред Върховния съд на НРБ.

7. Районните избирателни комисии:

а) организират произвеждането на изборите в съответния избирателен район;

б) регистрират индивидуални кандидати и партийни листи;

в) осъществяват методическо ръководство и контрол по отношение на секционните избирател­ни комисии.

Решенията на районната избирателна комисия могат да бъдат обжалвани пред Централната избирателна комисия.

8. Кандидатите в едномандатните райони могат да бъдат предлагани:

а) от ръководствата на политическите партии и партийните коалиции;

б) най-малко от 500 избиратели.

9. Всеки кандидат може да бъде регистриран само в един едномандатен избирателен район и в една партийна листа.
10. Когато партиите формират предизборна коалиция, те излизат с обща листа в отделните избирателни райони. В този случай те не могат да излизат и със самостоятелна листа.
11. Ръководствата на партиите съставят партийните избирателни листи, като определят и поредността на кандидатите.
12. Регистрацията на кандидатите и партийните листи се извършва най-късно 30 дни преди изборния ден.
13. Всеки кандидат може да има до десет застъпници, които го подпомагат в избирателната кампания, представляват неговите интереси пред държавните органи, обществените организации, избирателите, Централната и другите избирателни комисии. В заседанията на избирателните комисии застъпниците участват с право на съвещателен глас и могат да вписват възражения в протоколите на избирателните комисии.
14. В Закона за избиране на Велико народно събрание следва да се създадат необходимите правни предпоставки за гарантиране свобода на агитацията на гражданите, на партиите, на кандидатите и на техните застъпници, като се предвиди:

– еднакъв достъп за кандидатите и партиите до източниците на информация, необходими при предизборната кампания;

– еднакъв достъп до средствата за масово осведомяване;

– възможност за изготвяне и използване на агитационни материали;

– да не се допуска разгласяването на социологически анкети по-късно от осем дни преди изборния ден, агитация и раздаване на бюлетини 24 часа преди изборния ден, както и в деня на изборите;

– широка гласност на финансирането на предизборната дейност;

– забрана и санкция за унищожаване на агитационни материали в нарушение на установения ред.

15. Да се забрани финансирането на предизборната дейност на кандидатите от чужди държави, партии, физически и юридически лица. Да се разреши на български граждани да правят индивидуална вноска по 100 лева и на юридически лица – до 2000 лева за предизборни цели. Цялата сума за предизборна кампания на един кандидат да не надхвърля 20 хил. лева. Кандидатите могат да ползват материалната база и финансите на партиите, в които членуват.
16. Срочнослужещите в БНА да гласуват в избирателните секции в съответните населени места. Командирите на поделенията съвместно със секционните избирателни комисии съставят разп­ределение и график за гласуването на военнослужещите.
17. Да се предложи на министъра на народната отбрана съвместно с Централната избирателна комисия да издадат и огласят указания за реда, по който ще се провежда предизборната кампания и гласуването в армията. В него да се предвидят равни условия за запознаване на военнослужещи­те с програмите на партиите и на кандидатите.
18. Българските граждани, живеещи постоянно в чужбина, се вписват в избирателни списъци, ако заявят лично желанието си да участват в изборите, най-малко една седмица до деня на изборите. Гласуването се отбелязва в задграничните паспорти.
19. Български граждани, пребиваващи повече от два месеца в чужбина и незавърнали се до деня на изборите, се заличават от избирателните списъци в страната.
20. Централната избирателна комисия съвместно с министъра на външните работи да разработят и огласят указание за реда, по който ще участват в изборите живеещите в чужбина български граждани. Да се обсъди възможността за гласуване по пощата.
21. По време на гласуването в изборното помещение могат да присъстват представители на партии, застъпниците, журналисти и гости.
22. Всяка партия или предизборна коалиция участва в изборите с определен цвят. Кандидатите по едномандатни райони, издигнати от група избиратели, участват в изборите с бял цвят.
23. При определянето на изборните резултати присъстват представители на партиите, кандидатите, техните застъпници, журналисти и гости. Празният плик се счита за недействителна бюлетина. Преброяването на гласовете се извършва поотделно за всяка листа и за всеки кандидат.
24. За избран народен представител в едномандатен район се смята кандидатът, който е получил повече от половината от действителните гласове, подадени в избирателния район, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели по избирателния списък. В случай, че в изборите са участвали по-малко от половината избиратели или нито един от кандидатите не е избран, в срок от една седмица се произвежда нов избор. Когато в избирателния район са били регистрирани повече от двама кандидати и никой не е избран, при повторното гласуване се предлагат двамата от тях, получили най-много гласове при първия избор. За избран се счита кандидатът, който е получил повече гласове.
25. Като база за разпределение на мандатите по пропорционалния избор се взимат всички действителни гласове, подадени в избирателните райони за партийни листи. Право на участие в разпределението на местата по партийни листи имат партиите, получили минимум 4% от действителните гласове във всички избирателни райони.

Всяка партийна листа получава мандати, пропорционално на подадените за нея действителни гласове. Местата се заемат от кандидатите на партията съобразно с поредността им в партийната листа.

26. Всички жалби за незаконни действия на държавни органи, длъжностни лица, партии и граждани по произвеждането на изборите, които дават основание да се счита, че е опорочена волята на избирателите, да се отправят до Великото народно събрание в двуседмичен срок от обявяването на изборните резултати. Мандатната комисия на Великото народно събрание ги проучва и докладва своите заключения пред него.
27. Новоизбраните народни представители в двумесечен срок след изборите декларират пред мандатната комисия на Великото народно събрание източниците на финансирането и разходите, които са направили по време на избирателната кампания.
28. Да отпадне институтът на отзоваването, като се възприеме свободния депутатски мандат.
29. Под партии в настоящото споразумение се разбират политическите партии и други политически организации и движения, които според Закона за политическите партии участват със свои кандидати в изборите.
30. Предизборни партийни коалиции могат да образуват само посочените в предходния текст партии, организации и движения. Предизборните партийни коалиции се заявяват пред Централната избирателна комисия в срока за издигане на кандидатури.
31. Да се организира национална кампания за разгласяване сред избирателите на избирателната система и реда на гласуване.
    

Кръглата маса ще съгласува отделно споразумение относно гаранциите за провеждането на свободни и честни избори, създаването на независима национална организация за обществен кон­трол върху свободата на изборите и статута на нейните представители, както и на представители на международни организации и чужди държави.  

София, 30 март 1990 г.

Съпредседатели на Националната кръгла маса:

Александър Лилов                                                                           Желю Желев 

 Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса.“ (βλ. http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/dokumenti_round_table/agreement_grand_national_assembly.htm)

31 Μαρτίου 1990: Ξεκινούν οι εργασίες του XI συνέδριου του Πατριωτικού μετώπου (Отечествен фронт) στο οποίο αποφασίζεται η μετανομασία του σε Πατριωτική ένωση (Отечествен съюз).

Βιβλιογραφία

Ананиева, Н., 1997. „Андрей Луканов в парламента“. Книга 1: Министър-председателят. Хроника 1990 г. София, Изд. „Христо Ботев“.

Биков, Ρ.,  Мицев, Μ., Начев, Н., 1992. „Икономическата криза в България: Причини и последици“. София. ИК „Военно издателство”.

Вачков, В. & Иванов, М., 2008. „Българският външен дълг 1944-1989. Банкрутът на комунистическата икономика“. София, Изд. „Сиела“.

Желев, Ж., 2011. „Въпреки всичко. Моята политическа биография“ второ допълнено и разширено издание. София, Изд. „Колибри“.

Живков Т., 1993. „Срещу някои лъжи“. ИК „Делфин прес“.

Калинова, Е. & Баева Ис., 2010. БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕХОДИ 1939 – 2010 София,  Изд. „Парадигма“.

Лилов Г., 2013. ПОЛИТИЦИ. ПАРИТЕ! МРЪСНИТЕ ИМ ТАЙНИ! София,  Изд. „Кайлас“.

Семерджиев, А., 2004. „Преживяното не подлежи на обжалване“. София,  Изд. „Труд“

Симеонов П., 2005. „Голямата промяна 1989-1990“. София, Изд. „Български писател“.

Христов, Х., 2015. „ТАЙНИТЕ ФАЛИТИ НА КОМУНИЗМА“, София, Изд. „Сиела“.

Христов, Х., 2009. „Тодор Живков. Биография“. София, Изд. “Сиела”.

Чакъров, К. 1990. „Вторият етаж“. София, ИК „К сие М-ООД“.

Чалъков И., Бунджулов А., Христов И., Деянова Л., Николова Н., Деянов Д., Митев Т., Славенков Б., Симеонов Огн., Чипев Пл., Стойнев В., Фелиси Ст., 2008. „Мрежите на прехода: Какво всъщност се случи в България след 1989 г.“ София Изд. „Изток – Запад“.

ПРОТОКОЛ ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА ДЕВЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ С ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ АНДРЕЙ ЛУКАНОВ С ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОДОБРЕНИЕ НА ПРОГРАМА ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ СТОПАНСКАТА КРИЗА И РАЗГРЪЩАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА РЕФОРМА29 март 1990 г. http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/p_history_archives_doc5_bg.pdf

 

 

Αυτή η εργασία χορηγείται με άδεια Creative Commons Αναφορά Δημιουργού-Μη Εμπορική Χρήση-Όχι Παράγωγα Έργα 4.0 Διεθνές .